Гюлшен Алиева - Съвременният свят в творчеството на жената
Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач".
Мамо, във чембера на лятото съм
пурпурнобожурена със дайрето във ръка,
до мен са децата ми, мамо -
оранжеви филизи на брега,
все съм опака, калдъръмено цвиля
по ръба на една пустинна тишина.
Бях по млечния сърп със душата си,
отпих по глътки лунновинена,
отсядах във скута на залеза
с бледосините очи на полския синчец,
превързах навяхнатия глезен на небето,
но сега се завръщам -
чакат ме моите милиард и четвърт деца
от Руанда до Егея и Алпите
и ако те си подадат ръце
около Земята ще дими сърце от кипнал оранж,
препълних бохчата със житени зрънца,
горска очанка и юнско еньовче
в писани стомни нося водица,
изкласявам игличина, както мога,
скитам се по сватби босонога,
петите ми - камъни във пепелта,
бия дайрето, извивам се в песни,
от глад децата си, за да спася.
Омесвам цветове, по месечина бая,
бели сахани със думи остъргвам,
приземявам гръмотевици и облаци даже -
децата в сушинка да ги опазя,
с мусонни длани дълго ги къпя
и бистря във винено душите,
научих ги оазиси да търсят,
в побития камък изгреви да палят.
Мамо, когато кърмата ми секва,
от гърдите ми - два набъбнали облака
до полуда търся брегове за оцеляване
/нали и аз съм земна/ извивам глас до Бога,
кърмя ги с извивки от дайре и зрънца,
кърмя ги мамо, моите милиард и четвърт вселенски деца!
Мамо, лозниците още
плачат в душата ми-
гергьовски дъждове
по сухите баири,
все още в бохчата си спастрям трошици,
ситни трошици за лястовици,
стоя във себе си като мълчание,
крадя си люляковосиньо
и забагрям хоризонта ореховосмълчана
да ми свети,
пия от белия бакър на месечината
и се докосвам до небето,
къртя камъка
от напластените черни кахъри
и мятам бялото пране на хоризонта,
в скута си притурям прясна роса,
омагьосвам бриза във писана стомна,
за да чуя гласа ти отново мамо,
лея въглени, сонети лея
през шепите пресявам стари спомени-
песъчинки от предишните ми бягства
не, не ги пилея до последно, стискам ги-
оттенъци от вретенили багри,
нося си морето, тежкото.
Мамо, лозниците още
плачат в душата ми,
а аз се поръбвам в симфония
от синевата,
която пълзи по ръцете ми
и кафявото на луничките
сякаш стават светли, мамо,...мамо !
Гюлшен Алиева е родена в град Свищов. Завършила е Медицински институт във В.Търново. Пише стихове от дванадесетгодишна възраст. Авторка е на пет стихосбирки - “Бели чувства” (2003) и “Хапки от мълчания” (2004), "По ръба на сълзата" "По сърпа на месечината" и "Окъснели макове" 2014г. Носителка на двадесет и пет награди от национални поетични конкурси: трета награда в конкурса “Поетични хоризонти на българката”- Разград, втора награда в конкурса “Свищовски лозници”- Свищов, трета награда в поетичния конкурс “Кръстопът на музите”, носител на логото от SMS-поезия-София, специална награда на читалище “Пенчо Славейков” - София. През 2009 г. печели първа награда на Националния конкурс в Нова Загора, специална награда на общината от конкурса “Биньо Иванов”- Кюстендил- 2010 г., а през март 2010 г., в десетия национален поетичен конкурс за любовна поезия “Магията любов”, получава първа награда. През 2012г. -първа награда в поетичния конкурс "Любовта е пиянство и пиянство от любов" гр.Силистра, през 2014г. печели голямата награда за поезия "Дървото на живота" на името на Станка Пенчева - приз на кмета на град Стралджа. Член на Дружеството на писателите в град Плевен. Живее в град Плевен .
Милиард и четвърт
Мамо, във чембера на лятото съм
пурпурнобожурена със дайрето във ръка,
до мен са децата ми, мамо -
оранжеви филизи на брега,
все съм опака, калдъръмено цвиля
по ръба на една пустинна тишина.
Бях по млечния сърп със душата си,
отпих по глътки лунновинена,
отсядах във скута на залеза
с бледосините очи на полския синчец,
превързах навяхнатия глезен на небето,
но сега се завръщам -
чакат ме моите милиард и четвърт деца
от Руанда до Егея и Алпите
и ако те си подадат ръце
около Земята ще дими сърце от кипнал оранж,
препълних бохчата със житени зрънца,
горска очанка и юнско еньовче
в писани стомни нося водица,
изкласявам игличина, както мога,
скитам се по сватби босонога,
петите ми - камъни във пепелта,
бия дайрето, извивам се в песни,
от глад децата си, за да спася.
Омесвам цветове, по месечина бая,
бели сахани със думи остъргвам,
приземявам гръмотевици и облаци даже -
децата в сушинка да ги опазя,
с мусонни длани дълго ги къпя
и бистря във винено душите,
научих ги оазиси да търсят,
в побития камък изгреви да палят.
Мамо, когато кърмата ми секва,
от гърдите ми - два набъбнали облака
до полуда търся брегове за оцеляване
/нали и аз съм земна/ извивам глас до Бога,
кърмя ги с извивки от дайре и зрънца,
кърмя ги мамо, моите милиард и четвърт вселенски деца!
Плач на лозници
Мамо, лозниците още
плачат в душата ми-
гергьовски дъждове
по сухите баири,
все още в бохчата си спастрям трошици,
ситни трошици за лястовици,
стоя във себе си като мълчание,
крадя си люляковосиньо
и забагрям хоризонта ореховосмълчана
да ми свети,
пия от белия бакър на месечината
и се докосвам до небето,
къртя камъка
от напластените черни кахъри
и мятам бялото пране на хоризонта,
в скута си притурям прясна роса,
омагьосвам бриза във писана стомна,
за да чуя гласа ти отново мамо,
лея въглени, сонети лея
през шепите пресявам стари спомени-
песъчинки от предишните ми бягства
не, не ги пилея до последно, стискам ги-
оттенъци от вретенили багри,
нося си морето, тежкото.
Мамо, лозниците още
плачат в душата ми,
а аз се поръбвам в симфония
от синевата,
която пълзи по ръцете ми
и кафявото на луничките
сякаш стават светли, мамо,...мамо !
Гюлшен Алиева е родена в град Свищов. Завършила е Медицински институт във В.Търново. Пише стихове от дванадесетгодишна възраст. Авторка е на пет стихосбирки - “Бели чувства” (2003) и “Хапки от мълчания” (2004), "По ръба на сълзата" "По сърпа на месечината" и "Окъснели макове" 2014г. Носителка на двадесет и пет награди от национални поетични конкурси: трета награда в конкурса “Поетични хоризонти на българката”- Разград, втора награда в конкурса “Свищовски лозници”- Свищов, трета награда в поетичния конкурс “Кръстопът на музите”, носител на логото от SMS-поезия-София, специална награда на читалище “Пенчо Славейков” - София. През 2009 г. печели първа награда на Националния конкурс в Нова Загора, специална награда на общината от конкурса “Биньо Иванов”- Кюстендил- 2010 г., а през март 2010 г., в десетия национален поетичен конкурс за любовна поезия “Магията любов”, получава първа награда. През 2012г. -първа награда в поетичния конкурс "Любовта е пиянство и пиянство от любов" гр.Силистра, през 2014г. печели голямата награда за поезия "Дървото на живота" на името на Станка Пенчева - приз на кмета на град Стралджа. Член на Дружеството на писателите в град Плевен. Живее в град Плевен .