Райна Недялкова-Качулкова - Есенна импресия


КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ

Есенна импресия


....Не пийте, не пушете мерете си кръвното...

И мислете позитивно. Доколкото можете. Отдалече е лесно, - ще каже някой. Ама не е. И отблизо не е. И не защото щъркеловите гнезда са празни. И не защото полето е безлюдно...

Есен е. Сезонът на лютениците. Едно време се събирахме в двора, край кюмбето, печахме червените чушки и бъркахме лютеница. Ритуално. Семейството беше цяло. Детски глъч огласяше махалата. Татко разказваше истории - от още по-старо време. Истории, които не разказвам на децата си.... защото са далеч... Всъщност аз съм далеч...

Вятър свири в клоните на дървото отвън... До мен достига мирис на пушек.... на лютеница... на у дома... Поглеждам нагоре, но там няма гнезда. Защото тук щъркели няма. И лястовици няма. Тук зимата идва изведнъж. И за дълго... Минусите са двуцифрени, снегът до пояса, а пътищата чисти. Там е обратно . Минусите са близо до нулата, сняг почти не се задържа, а пътища няма. Само дупки. Накъдето и да тръгнеш, дупки. И в душите ни. Едни такива голееми, зейнали, аха - да ни погълнат. Но ние не се даваме. Прескачаме ги... По-големите ги прелитаме. Като птиците сме.... прелетни. Поемаме глътка нашенски въздух с аромат на домашна лютеница и тръгваме обратно.... към там... или към тук... и никъде не ни свърта... До идващата пролет с гнезда и щъркели... до следващото лято с дъх на море... до следващата есен, опушена от кюмбето на двора... Прелитаме зимата и на душите ни става топло и слънчево... Мама се усмихва от екрана на скайпа:

- Добре съм, не ме мисли. Добре съм.... и прибира бурканчето купешка лютеница в хладилника.

Поемам дълбоко дъх и усещам пушека на кюмбето. И усмивката на мама... А гнездата са пълни... Пролетта предстои...


Райна Недялкова-Качулкова
Чикаго, 27 Септември, 2012