Ирена Георгиева - Уроци
КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ"
Уроци
Нарамил хорските мечти, денят се изнизваше тихо и бързо като улично куче с плячката си. Утре пак щеше да е тук, пълен с надежди и обещания.
– Мамо, ние богати ли сме? – попита осемгодишната Руми майка си, докато двете вървяха към къщи.
– Охо, какъв въпрос само, не бих казала – отговори Галя.
– А бедни ли сме? – зададе момиченцето съвсем логично следващия, който майката чакаше отдавна, но пак я свари неподготвена.
– Зависи.
– От какво зависи?
– От гледната точка – опита да увърта майката. Искаше й се да предпази детето си по-дълго от притесненията на възрастните...
– Каква гледна точка?
– Има един най-богат човек в света. Казва се Бил Гейтс и всички останали сме по-бедни от него, но дори на него парите не му стигат за всичко, което иска. А ти защо питаш?
– Ами, току-що видях Ния в колата на баща си. Изплези ми се. Днес ми каза, че имат нова кола, ама чисто нова от магазина, и майка й също има, а нашата била стар модел. Вярно ли е?
– Да, но какво от това?
– И аз искам да имаме нова кола и къща като нейната. Имала и онова момичешко лего за сто лева и ще отидем ли тази година в Италия, искам да летя със самолет!
– Ей, много желания станаха, а пък Коледа мина.
– Но, мамо!
– Добре, виж сега, парите, къщите и колите не те правят щастлив.
Руми я гледаше разочарована.
– Но тя е щастлива – упорстваше момичето, – има всичко, което пожелае.
Как сега да й каже, че миналата година бащата на Ния беше прибран в следствения арест и после пуснат, защото беше платил на когото трябва, че парите му са със съмнителен произход, че ако държавата си беше на мястото, той сега щеше да търка някоя пейка в затвора.
– Мисля, че въпреки всичко, тя малко ти завижда.
– За какво?
– Защото си много умна.
– Но, тя ме нарече глупачка и зубър.
– Знаеш, че това не е вярно, а лошите думи ще те наранят само ако ги приемеш.
– Какво означава това?
– Да не се засягаш от хора, които не са важни за теб. Ще се научиш, знам, че е трудно.
Двете бяха стигнали почти до блока си, когато до тях спря една кола, врата се отвори и оттам излезе млад мъж.
– Госпожице Ива… хм. Госпожо Иванова, аз съм Петър от „а“ клас – каза той, – помните ли ме? От математическата гимназия , от първия Ви випуск.
– Да, разбира се, колко се радвам да те видя. Толкова си пораснал.
Петър погледна към Руми.
– Колко прилича на Вас. Имаш страхотна майка, най-добрата учителка, която съм имал. Заради нея обичам математиката.
– Благодаря – каза момиченцето и го дари с прекрасна усмивка.
– Как си, какво работиш? – попита Галя
– Завърших информатика, имам хубава работа, мога да работя навсякъде. Засега съм в Испания, във Валенсия. Дойдох за празниците да видя нашите и утре заминавам отново. Много се радвам, че Ви срещнах. Ако идвате към Испания, се обадете – каза младежът, докато изваждаше от горния си джоб визитна картичка. - Мога да ви помогна да си намерите хотел. - Галя я пое. Младежът проследи ръката й. – Вие още преподавате? - предположи той. Тя кимна утвърдително.
– Всъщност имам свободна стая в апартамента си, много приятели от България са ми гостували. За трима е идеална, даже за четирима. Ще се радвам да ви посрещна, да ви разведа из града.
– Супер – каза Руми, която вече почти обичаше този непознат.
– Благодаря ти, Петре. Много си мил. Бъди здрав и щастлив.
– До скоро – каза младият мъж и се върна в колата. Махна им за сбогом и потегли.
– Мамо, ще отидем ли, ще отидем ли?
– Ей, много бързаш. Нали всичко обсъждаме с татко ти.
Още с отварянето на входната врата Руми се спусна към хола.
– Тате, тате, поканиха ни на гости в Испания, един ученик на мама.
Съпругът й я погледна въпросително.
– Да, току-що. Ще ти разкажа, само да поседна. Имах труден ден. – отпусна се Галя на стола. – Първо, учениците ми, а знаеш колко умни деца са. Обсъждахме какви искат да станат. Повечето нямат представа, мечтаят само да са богати и известни. И никога за нищо на света нямало да бъдат учители, защото те били бедни. После пък Руми се оплака, че Ния я обидила, хвалела се с колите на родителите си...
В този момент телефонът й звънна. Беше непознат номер. Сигурно някой родител. Галя отиде в кухнята, за да говори на спокойствие. Когато се върна, се усмихваше загадъчно.
– Кой беше? – попита съпругът.
– Няма да познаете никога – направи драматична пауза Галя. - Майката на Ния. Помоли ме да давам уроци на дъщеря й по математика. Обещах да си помисля – каза Галя и погледна към Руми. Очите на детето блестяха. Две щастливи звездици, пълни със светлина.
Денят, забавил се само за миг, въздъхна доволно и отстъпи мястото си на нощта.
Ирена Георгиева
12.01.2016 г.