Стоян Вълев – „Двата свята“
СОЛТА НА ЗЕМЯТА
Стоян Вълев, 2017г.
Двата свята
Иван не издържа да го лъжат, да го мамят, да го унижават и ограбват у нас и реши да се спасява – запъти се към чужбина. Така бяха направили мнозина вече, някой казваха – по-голямата част от България живее и работи в чужбина...
Замина и започна работа в най-големия месокомбинат на Европа.
Отиде за да получава много пари.
Парите бяха наистина много в сравнение с това, което получаваше у дома.
Но работата?!
Работеше в нещо като хладилник, температурата се въртеше около нулата. За първи път ръцете му посиняваха от студ.
Тук имаше други българи и Иван се срещаше с тях.
Скоро разбра какво го чака – на едни им бяха опадали зъбите, на други им бяха отрязали крайниците- ръка или крак....
– В България работиш и не ти плащат, а тук ти плащат и те убиват – обобщи един от българите, безспорно умен човек, бивш учител, както стана ясно на Иван по-късно.
– И тук и там – все смърт – говореше пък друг.
– Аз смятах, че само у нас е повреден капитализма... – мърмореше друг и обявяваше тържествуващо – Навсякъде е едно и също!
Голямо откритие, няма що, въздишаше Иван и се взираше в ръцете си, които бяха придобили всички признаци, че са неспасяемо болни...
Нито за миг не си позволяваше да си помисли, че може и да се откаже от доброволната каторга. Всъщност, работното място всички българи назоваваха „концлагера”, но напускаха само тези, които умираха...
– Между двата концлагера – този и нашенския, предпочитам този!.. – казваха примирено.
Бяха се отчаяли, че навсякъде е едно и също.
Нямаше два свята, светът бе един и същ и трябва, или да бъде взривен, или променен, мислеше си трескаво Иван, след като ампутираха и двете му ръце.
Стоян Вълев, 2017г.