Галина Москова – „В чернозема на бялата пролет“
СОЛТА НА ЗЕМЯТА
В чернозема на бялата пролет
ухае на билки, на восък, на прясно сено,
а след болката сякаш се провиква Човекът:
„ Искаме правда и хубав живот!“
Угнетените майки са още разплакани
и чакат попътните свои слънца.
Някъде там се скитат клошарите
по челата набръчкани се спуска мъгла.
А солта на земята е още изстрадана
и полепва по тялото на някой войник.
В олтарите още догаря кандилото
и време е вече за последен урок.
Не търсете виновни, те са сред мъртвите,
живите чакат последно причастие,
а зад хълма се стелят посивелите улици
на един прекрасен и по - нов живот.
Галина Москова, 16.май.2017 г.
В чернозема на бялата пролет
В чернозема на бялата пролет
ухае на билки, на восък, на прясно сено,
а след болката сякаш се провиква Човекът:
„ Искаме правда и хубав живот!“
Угнетените майки са още разплакани
и чакат попътните свои слънца.
Някъде там се скитат клошарите
по челата набръчкани се спуска мъгла.
А солта на земята е още изстрадана
и полепва по тялото на някой войник.
В олтарите още догаря кандилото
и време е вече за последен урок.
Не търсете виновни, те са сред мъртвите,
живите чакат последно причастие,
а зад хълма се стелят посивелите улици
на един прекрасен и по - нов живот.
Галина Москова, 16.май.2017 г.