Славена Бозовайска – И ще получиш крила...
СОЛТА НА ЗЕМЯТА
Животът паметен грабва те бързо.
Още от малко дете.
Сяда на рамото.
И сякаш вързан си,
с хиляди нишки конец...
Тича сърцето само из браздите.
Бавно и спряло почти.
Нявга забързано хваща юздите,
но не ще... да лети.
Гледа със трепети птиците леки,
мисли си свой мироглед.
Тъне в мечти и светли пътеки,
сякаш е нежен поет.
Ножът коварен, измислена драма,
дебне от оня портрет.
Дето във тебе живее в измама,
върши безчинства наред.
А... той животът тихо обича.
Нищо, че учи с борба.
Ти си поискай. Искай да дишаш...
И... ще получиш... крила!
Славена Бозовайска, 07 май 2016г.
И ще получиш крила...
Животът паметен грабва те бързо.
Още от малко дете.
Сяда на рамото.
И сякаш вързан си,
с хиляди нишки конец...
Тича сърцето само из браздите.
Бавно и спряло почти.
Нявга забързано хваща юздите,
но не ще... да лети.
Гледа със трепети птиците леки,
мисли си свой мироглед.
Тъне в мечти и светли пътеки,
сякаш е нежен поет.
Ножът коварен, измислена драма,
дебне от оня портрет.
Дето във тебе живее в измама,
върши безчинства наред.
А... той животът тихо обича.
Нищо, че учи с борба.
Ти си поискай. Искай да дишаш...
И... ще получиш... крила!
Славена Бозовайска, 07 май 2016г.