Галина Москова - Доброто или другото лице на бедността
КОНКУРС "БЕДНОСТТА НЕ Е БЪДЕЩЕ"
Тя излезе от кабинета на лекаря и не посмя да се обърне назад. Този ден всичко се срина в краката й. Отиде на работа както обикновено. Часовете преминаха добре. Учениците я обожаваха. Беше добър преподавател и човек. В края на работния ден обичаше да излиза в парка с колегите и да отморява на чист въздух. Есенното слънце галеше с последните си топли лъчи. Беше умислена.
– Какво ти е, момиче? – попита я внезапно Иванова. – Нещо не е наред ли?
– Не! Всичко е наред! – отвърна тя и се усмихна.
Изминаха още няколко дни. Павлина беше все същата. По нищо не личеше, че има сериозен, здравословен проблем. След няколко дни посети отново лекаря. Този път диагнозата се потвърди. Нямаше друг избор. Остави се в ръцете на лекарите. Бяха добри специалисти, но коварната болест беше плъзнала по тялото й. Беше късно, но все пак имаше малка надежда. Павлина нямаше нужните пари. Щом разбраха за положението й всички колеги и ученици се включиха в благотворителна кампания за събиране на средства за първата операция. Тя благодари на всички за загрижеността им към нея. Лекарите я обнадеждиха. Беше смела жена и се бореше. Силният й дух не позволи да си остане в къщи. Обичаше работата си и беше се отдала на нея през целия си живот. Какво ли не беше преживявала в училище с колеги, ученици и родители? Тя гореше и помагаше винаги с добро. Така изминаха няколко години. Болестта беше победена. Тази година й предстоеше завършване на поредния випуск дванадесетокласници и 50 - годишен юбилей. Реши, че всичко е наред и не обърна внимание на отново появилите се симптоми на болестта. Абитуриентският бал премина блестящо. После раздаването на дипломите и дългоочакваната лятна ваканция. Имаше планове, но най - неочаквано Павлина влезе отново в болница. Предстоеше й поредната операция, този път в чужбина. Лечението се оказа твърде скъпо. Наложи се да продаде малкия апартамент останал от баща й, а самата тя заживя с дъщеря си в нейното жилище.
На 15 септември Павлина отново дойде да поздрави и почерпи колегите с любимите си бонбони за първия учебен ден. Усмихната, лъчезарна и целеустремена. Тя цъфтеше от радост и щастие по нищо не личеше, че това е последния й 15 септември. Временно беше назначена да я замества млада колежка, току що завършила университет. Павлина разговаряше с всички и се усмихваше, както винаги.
Запозна се с Галина.
– Пожелавам ти успех и много търпение! Ще имаш нужда от това! Няма да ти бъде никак лесно, но ти ще се справиш! Аз вярвам в теб! – прегърна я майчински и си тръгна.
След 40 дни дойде вестта за нейната кончина. Беше издъхнала на операционната маса. Този път лекарите не успяха да се преборят с коварната болест. Метастазите бяха по цялото й тяло.
В деня на погребението от прозореца на училището беше спуснато черното знаме в знак на траур. Ковчегът беше затворен и носен от нейните ученици. Към гробището се отправиха всички, които я познаваха в родния й град.
Галина Москова
Горна Оряховица
28.12. 2015 година
Доброто или другото лице на бедността
Тя излезе от кабинета на лекаря и не посмя да се обърне назад. Този ден всичко се срина в краката й. Отиде на работа както обикновено. Часовете преминаха добре. Учениците я обожаваха. Беше добър преподавател и човек. В края на работния ден обичаше да излиза в парка с колегите и да отморява на чист въздух. Есенното слънце галеше с последните си топли лъчи. Беше умислена.
– Какво ти е, момиче? – попита я внезапно Иванова. – Нещо не е наред ли?
– Не! Всичко е наред! – отвърна тя и се усмихна.
Изминаха още няколко дни. Павлина беше все същата. По нищо не личеше, че има сериозен, здравословен проблем. След няколко дни посети отново лекаря. Този път диагнозата се потвърди. Нямаше друг избор. Остави се в ръцете на лекарите. Бяха добри специалисти, но коварната болест беше плъзнала по тялото й. Беше късно, но все пак имаше малка надежда. Павлина нямаше нужните пари. Щом разбраха за положението й всички колеги и ученици се включиха в благотворителна кампания за събиране на средства за първата операция. Тя благодари на всички за загрижеността им към нея. Лекарите я обнадеждиха. Беше смела жена и се бореше. Силният й дух не позволи да си остане в къщи. Обичаше работата си и беше се отдала на нея през целия си живот. Какво ли не беше преживявала в училище с колеги, ученици и родители? Тя гореше и помагаше винаги с добро. Така изминаха няколко години. Болестта беше победена. Тази година й предстоеше завършване на поредния випуск дванадесетокласници и 50 - годишен юбилей. Реши, че всичко е наред и не обърна внимание на отново появилите се симптоми на болестта. Абитуриентският бал премина блестящо. После раздаването на дипломите и дългоочакваната лятна ваканция. Имаше планове, но най - неочаквано Павлина влезе отново в болница. Предстоеше й поредната операция, този път в чужбина. Лечението се оказа твърде скъпо. Наложи се да продаде малкия апартамент останал от баща й, а самата тя заживя с дъщеря си в нейното жилище.
На 15 септември Павлина отново дойде да поздрави и почерпи колегите с любимите си бонбони за първия учебен ден. Усмихната, лъчезарна и целеустремена. Тя цъфтеше от радост и щастие по нищо не личеше, че това е последния й 15 септември. Временно беше назначена да я замества млада колежка, току що завършила университет. Павлина разговаряше с всички и се усмихваше, както винаги.
Запозна се с Галина.
– Пожелавам ти успех и много търпение! Ще имаш нужда от това! Няма да ти бъде никак лесно, но ти ще се справиш! Аз вярвам в теб! – прегърна я майчински и си тръгна.
След 40 дни дойде вестта за нейната кончина. Беше издъхнала на операционната маса. Този път лекарите не успяха да се преборят с коварната болест. Метастазите бяха по цялото й тяло.
В деня на погребението от прозореца на училището беше спуснато черното знаме в знак на траур. Ковчегът беше затворен и носен от нейните ученици. Към гробището се отправиха всички, които я познаваха в родния й град.
Галина Москова
Горна Оряховица
28.12. 2015 година