Публикации

Венцислав Влаев – Сълза

-
СОЛТА НА ЗЕМЯТА Сълза Беше рано сутрин, мракът все още чакаше да бъде прогонен от слънцето. Все още бе спокойно. Тук-там се чуваха приказки на все още неразсънили се врабчета – сигурно се оплакваха от дъждът, който беше превалял малко по-рано.  Имаше някоя останала локва, която земята все още не бе попила, а листата на дърветата все още бяха мокри.  Върху едно стръкче трева обаче се бе спряла една росна капчица да си почине, преди да продължи дългото си пътуване към земните недра. Радваше се на свежестта, която я заобикаляше. Изведнъж на същото стръкче падна още една капчица. Изглеждаше тъжна, сякаш бе понесла много...  – Здравей, сестричке, доста си позакъсняла. – каза учудено първата. – Аз ли?-попита леко смутена втората. – Да, ти сестричке.- отговори усмихната росната капчица. – О, аз...не съм родена в снощния облак. – Как така, ами от къде се взе тогава ? – и се изкикоти. – Ами, аз съм сълза. – Сълза, какво е това – попита скептично росата, – не, не може да
Прочетете още

Минка Параскевова – Ода за един поробен народ

-
СОЛТА НА ЗЕМЯТА Ода за един поробен народ Тишината скърца със зъби срещу малокалибреното убийство на една уморена хлебарка... Мирише на отдавна угаснало желание за работа и мръснишка алчност за несметни богатства от лотарийни билети. С тютюневи пръсти и изстинали като магмата на вулкан зеници преживява тежко, немощно и мълчаливо безкрайното безсмислие на живота си. Не знае нито защо живее, нито за кого или какво. Важно е да остане на въртележката на живота от девет до девет без обедна почивка, ако може. Българският Влад живее на редовни дози негативизъм, по възможност породени от над сто процента злободневни абсурди. Той се гордее с уникалния си новаторски дух с ръст на дребен селски тарикат и неувяхващ мерак хем да смае селските булки, хем да заграби всичкия им чеиз, хем да остане весел ерген. А момите да продължат да го величаят като страшния балкански мъж с легендарно, кралимарковско минало. Каква ли е била голготската мъка която е изстрадал, например, един Айнщайн след кат
Прочетете още

Ели Елинова – Единственият изход

-
СОЛТА НА ЗЕМЯТА Единственият изход Диана запозна своята приятелка Ана с приятелят си Станко и тя се влюби в него от пръв поглед. Ана знаеше, че няма право, но сърцето й беше по-силно от разумът.Това беше мъжът за който мечтаеше. Истински красавец - висок, снажен с къдрава коса и с черни очи като на маслини. Имаше тяло, като на Аполон, а мустачките му предаваха очарователен вид. Няколко дни по-късно Ана причака Станко пред неговата квартира и му се обясни в любов. Станко беше добряк, не можеше да отказва и тръгна с двете красавици. След няколко месеца Ана го заведе в един ресторант.Вечеряха, пийнаха си и по едно време, на тяхната маса седнаха двамата й братя, които бяха боксьори. И тогава, тя заяви пред всички, че е бременна от него. Станко остана като гръмнат.Той направо онемя и стана. Сложи си шапката на главата и тръгна, но преди да направи втората крачка, двамата братя, го повдигнаха във въздуха и го сложиха отново да седне на стола си, а шапката му изхвръкна и захлупи бу
Прочетете още

Малинка Цветкова – „Крехка същност“ и „Мисията изпълнена“

-
СОЛТА НА ЗЕМЯТА Крехка същност Проблеми, болки и тревоги, облечени и босоноги, към нас уверено препускат. Поглъщат ни и бясно хрускат човешката ни крехка същност. Остава празната ни външност – със скрупулите да се бори. Сама със себе си да спори... Малинка Цветкова, 20.04.2016 г. Мисията изпълнена – Ти си никой! Няма да мислиш! Няма да даваш предложения! Няма да говориш! Ще работиш и ще мълчиш! Ако не – изчезваш оттук! В тази къща става това, което аз кажа... – крещеше като обезумяла Валя. Стъписах се. Не вярвах на ушите си. Последната реплика я бях слушала от нея десетки пъти. Но останалите?!... Никога не ми е минавало през ума, че е възможно някой да изрече тези слова. В 21 век! И да ми се случи на мен, без дори да го заслужавам. Не е честно!... Несправедливостите винаги са ме изкарвали от релсите. Още от малка им се опълчвах... Цялото ми същество се разбунтува след тези думи, но се овладях. С огромно усилие. Не исках да загубя възможността да работя за най-д
Прочетете още

Людмил Симеонов – Човекът с акордеона

-
СОЛТА НА ЗЕМЯТА Човекът с акордеона На тротоара свири всеки ден – насъщния изкарва, както може. Той сигурно със дарба е роден, но нея кой почита днеска, боже? Подхвърлят му по някой друг петак – заслужил си е лептата горчива, ще преживее някакси все пак, щом има свойте пръсти талантливи и вярва във красивата измама, че на човека в този тъжен свят му трябва малко – хляб и песен само и само с тях е истински богат. Людмил Симеонов
Прочетете още

Марин Тачков – Трудът е безнадеждна песен

-
СОЛТА НА ЗЕМЯТА Трудът е безнадеждна песен Все по-трудно може да се трудиш, за живот достоен да се бориш. И в системата - коварна, луда - властници притискат те отгоре... А труда наричат вече "бизнес". И човекът се компютризира... Мафиотства. Прави внос и износ. Или трябва да проституира... Как да бъдеш честен и успешен? По-добре безчестие се плаща. И трудът е безнадеждна песен. Безработицата - болка страшна... Марин Тачков, 15-16 юни 2017 г.
Прочетете още

Галина Иванова – „Приближаване към свободата“ и „Звездна монада“

-
СОЛТА НА ЗЕМЯТА Приближаване към Свободата Милостива ли е епохата, жестока ли? Всекиму - своето виждане, своето гмуркане - в плиткото и дълбокото. Рушим ли нагло ? или съзиждаме? Подскажи ни с единствено твоя теория, цвете китно, оптимистично кръв от мак ни прелей - да се борим да сме част от добра поличба. И с гледец ведрочист като Дякона да усетим нещата най-право. Ако не днес, кога тогава ще разнищим из себе си мрака до сборуване с лъвски скок вечното приближаване към Свободата и до вятър, ехтящ уж далечно, а пък истински брулещ в лицата ни? Жестока ли е епохата, милостива ли? Всъщност - трябват дела вместо питанки. И Апостолски дух - монолитен като полет - без грам съпротива. Звездна монада Спор за него се води днес - кой, кога и защо го предаде. Той е светлият противовес на смъртта и е звездна монада. Преброява народна пара и е взрян синеоко и честно в най-свободната наша зора и й вярва и пее й песни. Той е в нас. Ние - в него. Нали точно тъй и светът продължава. И какво,
Прочетете още