Минка Параскевова – Ода за един поробен народ

СОЛТА НА ЗЕМЯТА

Ода за един поробен народ

Тишината скърца със зъби срещу малокалибреното убийство на една уморена хлебарка...

Мирише на отдавна угаснало желание за работа и мръснишка алчност за несметни богатства от лотарийни билети. С тютюневи пръсти и изстинали като магмата на вулкан зеници преживява тежко, немощно и мълчаливо безкрайното безсмислие на живота си. Не знае нито защо живее, нито за кого или какво. Важно е да остане на въртележката на живота от девет до девет без обедна почивка, ако може.

Българският Влад живее на редовни дози негативизъм, по възможност породени от над сто процента злободневни абсурди. Той се гордее с уникалния си новаторски дух с ръст на дребен селски тарикат и неувяхващ мерак хем да смае селските булки, хем да заграби всичкия им чеиз, хем да остане весел ерген. А момите да продължат да го величаят като страшния балкански мъж с легендарно, кралимарковско минало.

Каква ли е била голготската мъка която е изстрадал, например, един Айнщайн след като е сътворил своя Франкенщайн? Как ли се е варила като супа душата му при горещата мисъл пропита с вина за варварското дело на съвременниците му и кръста на който да го разпнали, за да плати за величието си? И колко съществена е мъката на българина, че не може да живее като демократичните европейци и спокойно да си плаща всички битови сметки без да се чувства непрестанно битово дъвкан и изплюван от братята-бирници, които отдавна живеят като затлъстели котараци в нарушена екосистема. И вместо да гонят мишките им е хрумнала гениалната идея да ги поробят с безкрайни като вселената обещания и въжделения за възможности за сирене на корем, сирене на кредит и още повече сирене някога в бъдеще! Тази мини-голгота е идеалният прототип на огнената геена, която се разстила пред очите ни в безброй форми и цветове.

Каквито управляващите - такъв и народът. Отдавна споделена сентенция, която в наше време и наш контекст придобива нов смисъл - зрелищата са безплатни, а хлябът е с пари. И той често е второкачествен и рециклиран, както и всичко останало днес. Живеем не за себе си, а за другите и продължаваме да утоляване нечии чужди нужди и апетити. Уравнението до което най-прозорливите са достигнали е, че угаждането е равносилно на оцеляването, а луксът да се живее е често неоправдан, драконовски разход, който може да смаже крехката ни идентичност. Свободата на избор е картина изрисувана на витрината на уличен магазин, за да се внуши повсеместното усещане и илюзия за споделена, масова справедливост.

Мислещата тръстика отдавна е изсушена, хербаризирана и приватизирана от група гладни олигарси-бизнесмени потънали в задушаващ от безвремие и безпътност материализъм-норма на приспаното, блудстващо, травмирано и обезобразено самосъзнание на днешния средностатистически българин.

Минка Параскевова