Конкурси на "Червеният ездач"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Франзелата Явно човекът бе адски гладен, защото грабна франзелата и я заръфа ожесточено. Да беше изтичал навън едва ли някой щеше да се втурне да го догонва. Не, не беше обикновен крадец - държеше се абсолютно непрофесионално, даже фриволно. Необичайният крадец заръфа франзелата пред очите на собственика на кварталното магазинче!  И не само ръфаше, но и обясняваше с пълна уста, че е взел франзелата, защото е гладен. А това означавало честен, тъй като в тази страна гладни са само честните, а всички останали са крадци. Собственикът се тресеше от ярост и не успяваше нищо да каже, но съпругата му изтича в задното помещение и повика полицията. Патрулната кола пристигна светкавично, ченгето, което я шофираше сграбчи крадеца и го напъxа в колата , на задната седалка. Когато колата отмина стотина метра и се скри от натрупалите се пред магазина сеирджии, ченгето спря, слезе и отвори задната врата. Рече: - Б...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Две в едно, невероятно добра комбинация Изпитана вече в България: в плиткия джоб на народа – дългата ръка на пазара и късите пипала на октопода. * * * Бедните понасят по-лесно неравенството, отколкото богатите – равенството. Борис Борисов

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Как започнах да се смея! Аз съм една нормална жена. А нормалните хора, понякога се усмихват…Нали така! Но аз не мога да се усмихна…Повярвайте ми и затова искам, ама много искам да се усмихна и започвам да търся нещо, което да ме накарат да се усмихна… Пускам телевизора и чувам „Изпратете есе мес, на еди кой си номер, за еди какво си…” Превключвам на други канали и чувам страховити неща от които ми настръхва косата. Най-накрая попадам на една телевизия в, която се говори само за пари. Гледам една жена, спечелила от игрите един милион лева, която широко се беше ухилила, ама чак до уши. Мисля да се усмихна и започвам да си разтягам устата с пръстите на двете си ръце, ами не става… Дори и насила не мога да се усмихна… Помислих си, че ако аз спечеля, едва тогава ще се усмихна. Спирам телевизора и решавам да се поразходя малко по широките и прави улици на моят град. Викам си – сега ще си купя талон от лафката за последен ...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Радвайте се олигарси „Комунизма си отива“ - пееше преди години един много талантлив, но неправилно ориентиран певец. Дали е така? Той е тук, но се е преобразувал в нещо друго - пазарна икономика. Демек в чист капитализъм. Начело на този капитализъм застанаха ТЕ, пишман комунистите оглавяващи някога БКП и техните протежета. Застроиха новите демократи новия капитализъм с жар, с любов. Раздържавиха и накупиха за жълти стотинки заводите и предприятията, теглиха по някой и друг милион и се впуснаха в надпревара за големите печалби. Едни оглавиха индустрията, други енергетиката, а трети плячкосаха селското стопанство. Започна дивата експлоатация. Разпродажба на активи, съкращения по предприятия, ниски заплати на работниците, десет-дванадесет часов работен ден. А народът - заблуден от многото обещания, от красноречивите оратори по митингите на площадите, се луташе ту на ляво, ту на дясно и се радваше на прехода. Докато н...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Милосърден гост Коледа! В къщата – мрак,  а на „трапезата“- глад!  Всяка вещ- за бедност е знак,  пълзи навсякъде хлад…  Под дрипи болен лежи,  самотен стар клошар,  В душата му - камък тежи,  зове Смъртта за другар.  Ето, тя е на прага -  ангел милосърден.  Хладната си длан слага  на челото усърдно:  - Тази нощ съм ти гост,  Човеко, чух молбата.  Чуй, предлагам ти тост:  „Край! Край на самотата!  Край на глада, студа,  край на всяка тревога!“  Днес ще те отведа  на среща мила с Бога.  В този груб, жесток свят,  живот за тебе няма.  Ти си на мъки богат,  и с надежди – измама.  Хайде, подай ръце!  Усмихни се, Човече!  Имаш болно сърце?  Свърши мъката вече!  Ще те даря с покой,  сълзите ще измия,  от бед...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Живот Пътувам в автобуса- жега, прах и мръсотия. на задната седалка се подрусва старица в дрипи – немотия. Край мене хора смръщили лица навъсени,унили,угнетени, сериозни и замислени деца и старци от живота победени. И всеки вперил поглед мълчалив унесен в мисли тъжни,черни, за утре хляб ще има ли, макар горчив и за париците мизерни. До мен стои жена и плаче, а пък зад нея луда скача, пищи, дере се пеленаче, пиян девойчето закача. Напред май някой изруга и друг отвърна му с псувня, пиянски бой се разигра, а трети вика ”ей,свиня!”. На спирката се качва цигане, разтяга стар акордеон и той е като всички нас – оказион, дано да захладнее днес поне. Марина Димитрова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Намаление и КО Днес на градската пътечка, не всяка жаба има гьол, контето потомък е на боримечка, ах, колко хумор в Учен дол... Властта е синоним на Терминатор, а народът на инсект, по избори подаряват му вибратор, за всяка сфера и аспект. Респект! Респект! Терминалът е желан приятел, вселена друга може би, на промените е ветропоказател - Обменът! В Европа ние, тук пък Хабибѝ... Прощай! Прости! Двадесет и седем удара в минута, преизпълват петилетката с палати, по фондове, пътеки и проекти, политиката камбаните си клати. Кой ще плати, а кой ще пати?   Десислава Стоянова