Милен Маринов - Бедежейски влак

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012

Бедежейски влак

Обичам те, мой бедежейски влак

макар да идваш сякаш от Ирак,
аз качвам се- билета плащам с кеш,
че не мога да си хода пеш.

Место съзирам- белким съм седнали
сгушвам се до старец и мангал,
стареца помъкнал е овошки,
мангалът пък-открадната кокошка.

Пъплиш ти, защото нямаш тяга,
показваш красотата на Червен бряг-а
на Стамболийски ни даряваш с аромат
и евтини чорапи на Димимитровград.

През зимата прозореца отворен
дарява ни с въздух животворен
но през лятото завит е здраво с болт
прозореца да не отвори и Арнолд.

Тоалетната грижовно е събрала,
България каквото е изяла.
Препълнена. Тя плиска и излива
кафявата си течност миризлива.

Вода във влака хич не се зарежда
да се измиеш няма никаква надежда
и който купи ето тез вагони:
омразата и в гроба да го гони.

Окаян влак- кат цялата държава
и явно тя такива заслужава
защото всеки си мълчи. Търпи.
Нехае ни за сметка..ни пари.

Милен Маринов