Лалка Павлова - Вина

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012

Вина

Целува слънцето усоето на Искър,
върхари в него багрите на есен плискат.
Родино, в сърцето ми си винаги една,
но вместо обич, сега натрупваш в мен вина.

Виновна съм, че вечер в детските зеници
гнезди тъгата на простреляните птици,
че вместо силно, дръзко, полетяло ято,
прекършените им криле потъват в блато.

Виновна съм, че татковците са далеч
и скоро ще забравят българската реч,
а тук в контейнера клошарят унизен
мечти в отпадъци погребва всеки ден.

Виновна съм за жалките ни пенсии -
"държавниците" тънат в благоденствие,
а чака някъде една женица стара
сама и гладна най-последната си гара.

Виновна съм, че аз и другите търпим -
от срам дори и да не можем да заспим,
вместо да вдигнем сутрин яростна тояга,
покорно тръгваме да си печелим хляба.

Лалка Павлова