Стефан Петров - Кирил Маричков

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012

Кирил Маричков

Аз не съм комунист
и никога няма да бъда,
но си падам леко садист -
изпълнявам народна присъда.

Мятам коси, блъскам китари
с моята банда „Щурците“.
Понеже сме горди бунтари
вълнуват ни само парите.

Цял отбор мазохисти,
като евтини чалга певици,
идеалите наши са чисти -
рокенрол, секс, наркотици.

И сме млади демократи,
свят добър ще построим,
между всички тарикати
Родината ще поделим.

Истина ще има... май,
пък и рейтингът ми се качи.
Завод ми дай, завод ми дай
и повече ме мъчи.

Кой не скача е червен,
зверски го презирам.
Тоз имот – за мен, за мен,
първи ще приватизирам.

Вземи ни, о, НАТО,
вземи ни, Шенген,
превърнете страната ни в блато,
парите оставете на мен.

Тъй вече по-бива,
свободен аз дишам сега,
комунизмът си отива,
спете спокойно с деца.

Стефан Петров