Екатерина Пенчева - Приказка за България

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012

Приказка за България

Българийо, с какво не те сравниха?
С креват, с боклук, със тротоар...
А ти си бито псе, пребито,
житейски тесен будоар.

Българийо, от твойта нянка
кой жаден не боза?
Под твойта свидна горска сянка
кого ли неведнъж ти приласка?

Българийо, във твойта пазва
кой ли не бръкна с кървава ръка?
Достойнството ти кой открадна
на Дунав мост във тира бял?

Българийо, ти горда си светица,
но обруган е българския лев,
а ти изправяш се – лъвица,
браниш мъжки нашта чест.

За тебе те, Българийо, умряха,
за тебе те от гроба пак шептят.
Не, не прибирай кръста и камата,
че жив е на Балкана Ботевски юнак.

Апостолът и той възкръсва още,
и Кочо, и Захари, Симеон и Крум,
и техните безименни другари
пак подклаждат ни на бунт.

А ти, Българийо, псе бито,
пребивано от жлъч и от бастун,
изправяй гордо гръд, светице,
не се предавай пак от "малко" шум.

Пак тече Марица и разлива
на изток белите води.
Пак Балканът горделиво
изправя българска снага... Нали?

Но, аз съм българче къде е?
В Италия, Испания, Париж...
Над Пирин утро аленее
и бяла лястовица каца, виж.

Но ти се дръж, Отечество любезно,
Българийо, надигай пак глава,
Европа кани те тъй нежно
и Нато пак те призова.

Къде е днес Паисий Хилендарски
"История славянобългарска" да пренапише?
А Кирил и Методий где са
да видят днешните буквари?

От жицата на Йовков слиза
проскубаната черна врана.
Дядо Йоцо всичко "вижда"
и чака влака от чужбина.

Днешният поет в боклука рови,
намира безпардонно книга.
Багряна все отгоре гледа,
Дебелянов сълзи рони.

Нови демократи по митинг
и реват и псуват до зори.
Не три - хиляди синджира роби
напират със избодени очи.

Българийо, с какво не те сравниха?
С креват, с кенеф, със тротоар...
Българийо, Отечество, светице,
спасявай ни пред своя свят олтар!

Българийо, прости ми ти, че днеска
изтупах твоя здрав матрак!
Родино мила, мен тресе ме треска.
Отечество, днес пак съм без петак.

Но стискам в джоба бяло листче
и с химикалка го надрасках ей така.
Българийо, Отечество, Родино,
прости ми!... Коленича ти сега.

Екатерина Пенчева