Конкурси на "Червеният ездач"

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Сълза Беше рано сутрин, мракът все още чакаше да бъде прогонен от слънцето. Все още бе спокойно. Тук-там се чуваха приказки на все още неразсънили се врабчета – сигурно се оплакваха от дъждът, който беше превалял малко по-рано.  Имаше някоя останала локва, която земята все още не бе попила, а листата на дърветата все още бяха мокри.  Върху едно стръкче трева обаче се бе спряла една росна капчица да си почине, преди да продължи дългото си пътуване към земните недра. Радваше се на свежестта, която я заобикаляше. Изведнъж на същото стръкче падна още една капчица. Изглеждаше тъжна, сякаш бе понесла много...  – Здравей, сестричке, доста си позакъсняла. – каза учудено първата. – Аз ли?-попита леко смутена втората. – Да, ти сестричке.- отговори усмихната росната капчица. – О, аз...не съм родена в снощния облак. – Как така, ами от къде се взе тогава ? – и се изкикоти. – Ами, аз съм сълза. – Сълза, какво е това – попита скептично росата, – не, не може да

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Ода за един поробен народ Тишината скърца със зъби срещу малокалибреното убийство на една уморена хлебарка... Мирише на отдавна угаснало желание за работа и мръснишка алчност за несметни богатства от лотарийни билети. С тютюневи пръсти и изстинали като магмата на вулкан зеници преживява тежко, немощно и мълчаливо безкрайното безсмислие на живота си. Не знае нито защо живее, нито за кого или какво. Важно е да остане на въртележката на живота от девет до девет без обедна почивка, ако може. Българският Влад живее на редовни дози негативизъм, по възможност породени от над сто процента злободневни абсурди. Той се гордее с уникалния си новаторски дух с ръст на дребен селски тарикат и неувяхващ мерак хем да смае селските булки, хем да заграби всичкия им чеиз, хем да остане весел ерген. А момите да продължат да го величаят като страшния балкански мъж с легендарно, кралимарковско минало. Каква ли е била голготската мъка която е изстрадал, например, един Айнщайн след кат

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Единственият изход Диана запозна своята приятелка Ана с приятелят си Станко и тя се влюби в него от пръв поглед. Ана знаеше, че няма право, но сърцето й беше по-силно от разумът.Това беше мъжът за който мечтаеше. Истински красавец - висок, снажен с къдрава коса и с черни очи като на маслини. Имаше тяло, като на Аполон, а мустачките му предаваха очарователен вид. Няколко дни по-късно Ана причака Станко пред неговата квартира и му се обясни в любов. Станко беше добряк, не можеше да отказва и тръгна с двете красавици. След няколко месеца Ана го заведе в един ресторант.Вечеряха, пийнаха си и по едно време, на тяхната маса седнаха двамата й братя, които бяха боксьори. И тогава, тя заяви пред всички, че е бременна от него. Станко остана като гръмнат.Той направо онемя и стана. Сложи си шапката на главата и тръгна, но преди да направи втората крачка, двамата братя, го повдигнаха във въздуха и го сложиха отново да седне на стола си, а шапката му изхвръкна и захлупи бу

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Крехка същност Проблеми, болки и тревоги, облечени и босоноги, към нас уверено препускат. Поглъщат ни и бясно хрускат човешката ни крехка същност. Остава празната ни външност – със скрупулите да се бори. Сама със себе си да спори... Малинка Цветкова, 20.04.2016 г. Мисията изпълнена – Ти си никой! Няма да мислиш! Няма да даваш предложения! Няма да говориш! Ще работиш и ще мълчиш! Ако не – изчезваш оттук! В тази къща става това, което аз кажа... – крещеше като обезумяла Валя. Стъписах се. Не вярвах на ушите си. Последната реплика я бях слушала от нея десетки пъти. Но останалите?!... Никога не ми е минавало през ума, че е възможно някой да изрече тези слова. В 21 век! И да ми се случи на мен, без дори да го заслужавам. Не е честно!... Несправедливостите винаги са ме изкарвали от релсите. Още от малка им се опълчвах... Цялото ми същество се разбунтува след тези думи, но се овладях. С огромно усилие. Не исках да загубя възможността да работя за най-д

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Човекът с акордеона На тротоара свири всеки ден – насъщния изкарва, както може. Той сигурно със дарба е роден, но нея кой почита днеска, боже? Подхвърлят му по някой друг петак – заслужил си е лептата горчива, ще преживее някакси все пак, щом има свойте пръсти талантливи и вярва във красивата измама, че на човека в този тъжен свят му трябва малко – хляб и песен само и само с тях е истински богат. Людмил Симеонов

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Трудът е безнадеждна песен Все по-трудно може да се трудиш, за живот достоен да се бориш. И в системата - коварна, луда - властници притискат те отгоре... А труда наричат вече "бизнес". И човекът се компютризира... Мафиотства. Прави внос и износ. Или трябва да проституира... Как да бъдеш честен и успешен? По-добре безчестие се плаща. И трудът е безнадеждна песен. Безработицата - болка страшна... Марин Тачков, 15-16 юни 2017 г.

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Приближаване към Свободата Милостива ли е епохата, жестока ли? Всекиму - своето виждане, своето гмуркане - в плиткото и дълбокото. Рушим ли нагло ? или съзиждаме? Подскажи ни с единствено твоя теория, цвете китно, оптимистично кръв от мак ни прелей - да се борим да сме част от добра поличба. И с гледец ведрочист като Дякона да усетим нещата най-право. Ако не днес, кога тогава ще разнищим из себе си мрака до сборуване с лъвски скок вечното приближаване към Свободата и до вятър, ехтящ уж далечно, а пък истински брулещ в лицата ни? Жестока ли е епохата, милостива ли? Всъщност - трябват дела вместо питанки. И Апостолски дух - монолитен като полет - без грам съпротива. Звездна монада Спор за него се води днес - кой, кога и защо го предаде. Той е светлият противовес на смъртта и е звездна монада. Преброява народна пара и е взрян синеоко и честно в най-свободната наша зора и й вярва и пее й песни. Той е в нас. Ние - в него. Нали точно тъй и светът продължава. И какво,

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Сточна гара В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шейсет. Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.  – Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си. Строполи се върху стола и жадно запали цигара.  – Какво ти е? – попита го другарят му. Той изглеждаше сънен. Наближаваше шест сутринта и смяната току-що беше приключила. – Гладен съм. Това кисело мляко, дето го дават през нощта... – По-кисело е, да – съгласи се другият. Хапнаха. Хлябът беше препечен и миришеше добре. По стрехите се чуха остри капки, не валеше, срутваше се сякаш дъждът. Отдавна говореха, че ще вали, после щяло да стане на сняг. – Не искам да се прибирам вкъщи. – Ниският беше станал още по-нисък. Столът изглеждаше по-значим от него и той съзнаваше това. – Има ли къде другаде да отидеш? – Такава е думата. Няма къде да отида. Тов

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Бригантина Беше красива и горда северна красавица, родена в корабостроителницата на град Кил. Пуснаха я на вода с почести и пое пътя си по северните морета.Беше млада и силна и с лекота преодоляваше студенината и бурите. Коварните северни богини й изпращаха препятствия – подводни рифове, каменни планински тролове, фиорди, бури и морски чудовища.Напориста и ентусиазирана, бригантината елегантно и маневрено ги избягваше и продължаваше по вълните. Няколко пъти спаси екипажа от гибел.Моряците я боготворяха.На нея се чувстваха в безопасност както при девет бала вълнение в непрогледните нощи,така и при нашествието на километрови моруни и риби-мечове на бака и кърмата. При последната схватка със северните стихии бригантината беше тежко ранена. Вкараха я в пристанището за ремонт.Подновена и пребоядисана след два месеца я продадоха на друг собственик и пое с нов екипаж по нов курс – на юг.Тези морета бяха ласкави и топли. Сприятели се с делфините и чайките, които я с

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Манол и градинката Преди да го сполети нещастието възприемаха Манол като глупак.  Как инак да бъде определен човек, който през почивните си дни се грижеше за детската площадка край жилищния блок, без да е задължен да го прави и без да му се плаща?  Когато пострада при производствена авария и се наложи да ампутират единия му крак всички от жилищния блок очакваха, че сега ще се кротне, ще почне да пляска карти както всички пенсионери. Но не стана така.  Рано сутрин Манол отиваше в градинката и нещо правеше.  Тъй като тук нещо не оставаше скрито, скоро се разбра, че той се е снабдил с чувалчета и почиства градинката, събираше разхвърляните пластмасови бутилки, найлоновите торбички... Даже фасовете събираше. А те бяха безчет.... Наблюдаваха Манол с любопитство и повдигаха рамене – луд по своему.  Даже се смееха, като го виждаха да куцука с едната ръка с патерицата, а с другата да влачи към контейнера, пълно с боклуци, чувалче. Никой не се сещаше да му

СОЛТА НА ЗЕМЯТА И ще получиш крила... Животът паметен грабва те бързо. Още от малко дете. Сяда на рамото. И сякаш вързан си, с хиляди нишки конец... Тича сърцето само из браздите. Бавно и спряло почти. Нявга забързано хваща юздите, но не ще... да лети. Гледа със трепети птиците леки, мисли си свой мироглед. Тъне в мечти и светли пътеки, сякаш е нежен поет. Ножът коварен, измислена драма, дебне от оня портрет. Дето във тебе живее в измама, върши безчинства наред. А... той животът тихо обича. Нищо, че учи с борба. Ти си поискай. Искай да дишаш... И... ще получиш... крила! Славена Бозовайска, 07 май 2016г.

СОЛТА НА ЗЕМЯТА В чернозема на бялата пролет В чернозема на бялата пролет ухае на билки, на восък, на прясно сено, а след болката сякаш се провиква Човекът: „ Искаме правда и хубав живот!“ Угнетените майки са още разплакани и чакат попътните свои слънца. Някъде там се скитат клошарите по челата набръчкани се спуска мъгла. А солта на земята е още изстрадана и полепва по тялото на някой войник. В олтарите още догаря кандилото и време е вече за последен урок. Не търсете виновни, те са сред мъртвите, живите чакат последно причастие, а зад хълма се стелят посивелите улици на един прекрасен и по - нов живот. Галина Москова, 16.май.2017 г.

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Двата свята Иван не издържа да го лъжат, да го мамят, да го унижават и ограбват у нас и реши да се спасява – запъти се към чужбина. Така бяха направили мнозина вече, някой казваха – по-голямата част от България живее и работи в чужбина... Замина и започна работа в най-големия месокомбинат на Европа. Отиде за да получава много пари. Парите бяха наистина много в сравнение с това, което получаваше у дома. Но работата?!  Работеше в нещо като хладилник, температурата се въртеше около нулата. За първи път ръцете му посиняваха от студ. Тук имаше други българи и Иван се срещаше с тях.  Скоро разбра какво го чака – на едни им бяха опадали зъбите, на други им бяха отрязали крайниците- ръка или крак.... – В България работиш и не ти плащат, а тук ти плащат и те убиват – обобщи един от българите, безспорно умен човек, бивш учител, както стана ясно на Иван по-късно. – И тук и там – все смърт – говореше пък друг. – Аз смятах, че само у нас е повреден капитализ

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Майка — Изяж си вечерята! — Няма... — И снощи не хапна. — От вечерята ли? — Да. — Майко, каква вечеря? Филия със сирене вечеря ли е? — А какво е? По-добре от нищо, нали? — И нищо сме яли... Миналия ден. — Христо, престани! Скоро ще бъде различно, обещавам ти... Все ще започна работа някъде. — Това го повтаряш от месещи наред. — Нали търся. И Кремена каза, че ще ми помогне. В онова малкото училище на края на другата улица, как се казваше, нали уж търсили чистачка. — Чистачка? Ти си учила, за да бъдеш чистачка? — А икономист ли на този етап? — Ами, да. Нали това си завършила. — Но нямам опит. Не съм работила, знаеш. Баща ти... — Спри да говориш за него! — Ице, недей! — Няма недей! Нищичко не искам да чувам за него. Остави ли ни? Питам, остави ли ни? — Оставил ни бил. Все едно си е заминал и ни е зарязал. — А не е ли същото? Как те остави? Да плащаш сума ти пари на банките. И къщата ни взеха. Всичко ни взеха! Чу ли? Всичко- о! Ако

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Такса въздух Бебето в утробата се размърда неспокойно. Гъст облак черен дим с вкус на олово и прах плътно го обгърна „Сигурно мама си е поела въздух на улицата. Ами да, нали трябва да се промъква между колите на тротоара, да внимава да не пропадне в дупка с ледена вода и кал и да притичва уплашено на прибежки, за да пресече улицата. Като си помисля, че скоро трябва да напусна спокойното си местенце тук, просто ми се плаче!“ – помисли си бебето и яростно зарита с крачета. От дочутите вайкания, сълзи и въздишки на майка си и околните, то разбра, че положението навън не е никак розово. Постоянно чуваше думи от рода на такси, данъци, глоби и все неща, които ужасно го плашеха. А и както вече беше разбрало, магическата дума „ПАРИ”, спрягана ежечасно, май беше господарят на света. А хората отвън все повтаряха „няма пари,няма!“ Не, определено светът навън го плашеше, но няма как,все някога трябваше да излезе. Пак поради факта, че майка му и баща му не бяха в до

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Мъча се! Мъча се с трудния живот От детството рано. Мъча се и живея, в непоносимия свят. Мъча се с беднотията, Да искарам пари за хляб. Мъча се с глупостта на хората, да печелят повече От другите трудещи се хора. Мъча се с жестокия свят, да оцелявам винаги. Мъча се с лошотията, в света на хората. Мъча се в трудния живот, боря се със зъби и нокти! Да се радвам докрай, Няма да се предам! Автор: Янко Михов, 2015г.

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Първомайско „хайку“ за социално време Кучетата лаят, Керванът се ослушва. Предизборно време! Кучета лаят, Керванът хич не чува. След изборно време! Стадото забляло, Пастирът спи под сянка. За вълците е време ! Каруцата в реката, Конете се удавят! Време на проекти! Изсякоха гората, Изворът пресъхнал! Лесничейско време! Крадецът бил невинен! Осъден е ищецът! Време на Закона? Кредитите бързи, Лихвите убийци . Обирджийско време! Работници в стачка, Някой не им плаща. Социално време? Автор: Миролюбив Волнодум!, 1-ви май 2017 г.

„Червеният ездач“ организира творческа инициатива за художествена литература, фотография и рисунка: СОЛТА НА ЗЕМЯТА Творците могат да участват с до две произведения, създадени след 2015 година - стихове, кратък разказ, есе, фотография, рисунка или карикатура с ярка социална насоченост и висока художествена стойност, отразяващи живота на трудовия човек в съвременния свят. Произведения се приемат до 1 октомври 2017 година на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратени до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult . Произведенията ще бъдат подбрани от жури, публикувани в „Червеният ездач“ и издадени в електронна книга. Правата върху текстовете, фотографиите и рисунките принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз. http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/ Художник Кати Колвиц

В конкурса за съвременна антикапиталистическа и социална сатира, организиран от „Червеният ездач“ и проведен през октомври 2016 - януари 2017 година, участваха 20 автори с 29 произведения. РЕЗУЛТАТИ: Първо отличие - Стоян Вълев „ Франзелата “ Второ отличие - Борис Борисов „ Епиграми и афоризми “ Трето отличие - Ели Елинова „ Как започнах да се смея “ Отличие „Избор на читателите“ - Десислава Стоянова „ Талант “ Грамота за художествено майсторство : Антоанета Александрова „ Бизнесменът “ Владимир Георгиев „ Държавникът и мухата “ Галина Москова „ Песента на петела “ Генка Богданова „ Милосърден гост “ Дони Колева „ Епиграми “ Дора Николова „ Ало, пенсиите... не се криминализирайте “ Иван Георгиев „ Кметски избори “ Марин Тачков „ Парите миришат “ Павлина Петкова „ От яйцето на прехода “ Рая Вид „ Приказка за вятъра “ Руген „ Чакалнята “ Ружа Велчева „ Мечтател “ „Червеният ездач“ благодари на всички участници и им пожелава нови творчески

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Приказка от вятъра Гората стоеше в очакване на своята гостенка, есента. Тя идваше всяка година по едно и също време и носеше подаръци на дърветата. Откъдето минеше, украсяваше листата им в невероятни цветове, сякаш беше майстор-художник. Нагиздени, като за представление, те се въртяха пред въображаемо огледало, повдигаха се леко, нежно шумяха и се опитваха на танцуват и пеят едновременно. Обичаха да се закачат с вятъра и го молеха всеки ден, като лети покрай тях, да им обърне внимание. Ето и сега: -Хей, Вятърко, спри! Стига си обикалял света... Ела при нас и разкажи една от твоите вятърничави истории... - Фиии-ууу!....Фююю! - отвърна вятърът, утихна, настани се удобно в клоните на стария дъб, погали листата, пое въздух и започна да разправя: - Странни същества са хората, но вие вече ги познавате - мислят само за себе си и дори своите не зачитат... Идвали са тук, чупели са клони, размахвали са брадви, вързвали

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА С чувство за хумор!   С чувство за хумор живея,  живеем живота чудно-труден!  Така ни е добре по-малко,  натоварваме се с тежки проблеми.  С чувство за хумор живея,  живеем света ни тежък!  Света ни е малко скучен и самотен,  така си го харесваме.  С чувство за хумор работя,  и работим за една пара хляб.  Чувството ни за хумор е неразбрано,  но е позитивно за всички хора!  Искам да живея с хумор,  и с него да живеят всички хора.  Искам да живеем много по-добре и благодатно,  и най-вече с човешки хумор.  Янко Михов 13.01.2017г.

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Бизнесменът Той е преуспяващ бизнесмен, който се занимава със земеделие, животновъдство и транспортни услуги. Беше започнал бизнеса си преди години почти сам, но сега, след разрастването му, вече бе обграден от десетки, работещи за него, доверени и разбиращи от работата си хора. Плащаше им не много добре, и не се отнасяше с уважение с тях, но те му бяха предани, уважаваха го, и го слушаха, защото безработицата в района беше голяма, и нямаше къде другаде да си намерят работа.  Той нямаше проблеми с бизнеса си. Имаше и прекрасно семейство - жена, която го обича и две добри деца – момче и момиче, в пети и седми клас, които учеха в местното училище. От няколко дни двете деца се вълнуваха, че в края на седмицата всички ученици от пети до осми клас ще имат среща със съвременен автор.  Денят дойде: Вечерта децата едно през друго разказваха впечатленията си от срещата. Бяха много доволни и одухотворени. За пръв път б

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Ало, пенсиите... не се криминализирайте! Пусна се слух, че сред пенсиите се увеличил процентът на престъпността. Щото били толкова потиснати и безпарични, че се чудели откъде и от какво да спестяват, за да оцелеят. Така започнали с дребни престъпления против себе си и против другите. Първо в тоя кучешки студ навън започнали да слагат кубчета лед на топломерите си, за да не им отчетат изразходвана нито една килокалория. После взели да сменят съдържанието на пастата за зъби. Вадели трицветната смес от Колгейт и го заменяли с това на Поморин – напомняло им за отминало време, когато била с по-ниска цена. Но да ги питам аз, защо им е пастата, като нямат какво да чистят с нея? Нейсе.  Да знаете, че ако завистта, глупостта, крадливостта и пр, изчезнат от България и отидат на някое друго място, на това друго място ще е България. И там ще слагат ледените кубчета в топломерите. Обезпокоителни новини идват откъм вас за друг

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ Пратка с крокодилски яйца Вчера на столичното летище пристигна първият самолет със специална пратка от яйца на нилски крокодили. Тази деликатесна продукция е безвъзмезден дар по програмата “Оцелявай както можеш”, разработена подробно и методически от прогресивните племена с жилищна регистрация някъде из ръкавите на Долен Пресушен Нил. Тези племена вече са широко известни в цял свят с успешната си програма за висока яйценосимост на отгледаните от тях крокодили от системата за размножаване и селекция на издръжливите подвидове. Щото в наши условия производителността на нашите родни млекопроизводители е със затихващи функции поради това, че е извън приоритета на всяко правителственото внимание. Къде-къде по-належащи приоритети има сега при тези тежки метеорологични условия – сняг, виелици, студ.  Ръководейки успешно от няколко поколения насам наследствено предаваната длъжност шаманът на местн