Конкурси на "Червеният ездач"

В конкурса за съвременна антикапиталистическа и социална сатира, организиран от „Червеният ездач“ и проведен през октомври 2016 - януари 2017 година, участваха 20 автори с 29 произведения. РЕЗУЛТАТИ: Първо отличие - Стоян Вълев „ Франзелата “ Второ отличие - Борис Борисов „ Епиграми и афоризми “ Трето отличие - Ели Елинова „ Как започнах да се смея “ Отличие „Избор на читателите“ - Десислава Стоянова „ Талант “ Грамота за художествено майсторство : Антоанета Александрова „ Бизнесменът “ Владимир Георгиев „ Държавникът и мухата “ Галина Москова „ Песента на петела “ Генка Богданова „ Милосърден гост “ Дони Колева „ Епиграми “ Дора Николова „ Ало, пенсиите... не се криминализирайте “ Иван Георгиев „ Кметски избори “ Марин Тачков „ Парите миришат “ Павлина Петкова „ От яйцето на прехода “ Рая Вид „ Приказка за вятъра “ Руген „ Чакалнята “ Ружа Велчева „ Мечтател “ „Червеният ездач“ благодари на всички участници и им пожелава нови творчески

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Приказка от вятъра Гората стоеше в очакване на своята гостенка, есента. Тя идваше всяка година по едно и също време и носеше подаръци на дърветата. Откъдето минеше, украсяваше листата им в невероятни цветове, сякаш беше майстор-художник. Нагиздени, като за представление, те се въртяха пред въображаемо огледало, повдигаха се леко, нежно шумяха и се опитваха на танцуват и пеят едновременно. Обичаха да се закачат с вятъра и го молеха всеки ден, като лети покрай тях, да им обърне внимание. Ето и сега: -Хей, Вятърко, спри! Стига си обикалял света... Ела при нас и разкажи една от твоите вятърничави истории... - Фиии-ууу!....Фююю! - отвърна вятърът, утихна, настани се удобно в клоните на стария дъб, погали листата, пое въздух и започна да разправя: - Странни същества са хората, но вие вече ги познавате - мислят само за себе си и дори своите не зачитат... Идвали са тук, чупели са клони, размахвали са брадви, вързвали

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА С чувство за хумор!   С чувство за хумор живея,  живеем живота чудно-труден!  Така ни е добре по-малко,  натоварваме се с тежки проблеми.  С чувство за хумор живея,  живеем света ни тежък!  Света ни е малко скучен и самотен,  така си го харесваме.  С чувство за хумор работя,  и работим за една пара хляб.  Чувството ни за хумор е неразбрано,  но е позитивно за всички хора!  Искам да живея с хумор,  и с него да живеят всички хора.  Искам да живеем много по-добре и благодатно,  и най-вече с човешки хумор.  Янко Михов 13.01.2017г.

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Бизнесменът Той е преуспяващ бизнесмен, който се занимава със земеделие, животновъдство и транспортни услуги. Беше започнал бизнеса си преди години почти сам, но сега, след разрастването му, вече бе обграден от десетки, работещи за него, доверени и разбиращи от работата си хора. Плащаше им не много добре, и не се отнасяше с уважение с тях, но те му бяха предани, уважаваха го, и го слушаха, защото безработицата в района беше голяма, и нямаше къде другаде да си намерят работа.  Той нямаше проблеми с бизнеса си. Имаше и прекрасно семейство - жена, която го обича и две добри деца – момче и момиче, в пети и седми клас, които учеха в местното училище. От няколко дни двете деца се вълнуваха, че в края на седмицата всички ученици от пети до осми клас ще имат среща със съвременен автор.  Денят дойде: Вечерта децата едно през друго разказваха впечатленията си от срещата. Бяха много доволни и одухотворени. За пръв път б

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Ало, пенсиите... не се криминализирайте! Пусна се слух, че сред пенсиите се увеличил процентът на престъпността. Щото били толкова потиснати и безпарични, че се чудели откъде и от какво да спестяват, за да оцелеят. Така започнали с дребни престъпления против себе си и против другите. Първо в тоя кучешки студ навън започнали да слагат кубчета лед на топломерите си, за да не им отчетат изразходвана нито една килокалория. После взели да сменят съдържанието на пастата за зъби. Вадели трицветната смес от Колгейт и го заменяли с това на Поморин – напомняло им за отминало време, когато била с по-ниска цена. Но да ги питам аз, защо им е пастата, като нямат какво да чистят с нея? Нейсе.  Да знаете, че ако завистта, глупостта, крадливостта и пр, изчезнат от България и отидат на някое друго място, на това друго място ще е България. И там ще слагат ледените кубчета в топломерите. Обезпокоителни новини идват откъм вас за друг

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ Пратка с крокодилски яйца Вчера на столичното летище пристигна първият самолет със специална пратка от яйца на нилски крокодили. Тази деликатесна продукция е безвъзмезден дар по програмата “Оцелявай както можеш”, разработена подробно и методически от прогресивните племена с жилищна регистрация някъде из ръкавите на Долен Пресушен Нил. Тези племена вече са широко известни в цял свят с успешната си програма за висока яйценосимост на отгледаните от тях крокодили от системата за размножаване и селекция на издръжливите подвидове. Щото в наши условия производителността на нашите родни млекопроизводители е със затихващи функции поради това, че е извън приоритета на всяко правителственото внимание. Къде-къде по-належащи приоритети има сега при тези тежки метеорологични условия – сняг, виелици, студ.  Ръководейки успешно от няколко поколения насам наследствено предаваната длъжност шаманът на местн

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Франзелата Явно човекът бе адски гладен, защото грабна франзелата и я заръфа ожесточено. Да беше изтичал навън едва ли някой щеше да се втурне да го догонва. Не, не беше обикновен крадец - държеше се абсолютно непрофесионално, даже фриволно. Необичайният крадец заръфа франзелата пред очите на собственика на кварталното магазинче!  И не само ръфаше, но и обясняваше с пълна уста, че е взел франзелата, защото е гладен. А това означавало честен, тъй като в тази страна гладни са само честните, а всички останали са крадци. Собственикът се тресеше от ярост и не успяваше нищо да каже, но съпругата му изтича в задното помещение и повика полицията. Патрулната кола пристигна светкавично, ченгето, което я шофираше сграбчи крадеца и го напъxа в колата , на задната седалка. Когато колата отмина стотина метра и се скри от натрупалите се пред магазина сеирджии, ченгето спря, слезе и отвори задната врата. Рече: - Бягай

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Две в едно, невероятно добра комбинация Изпитана вече в България: в плиткия джоб на народа – дългата ръка на пазара и късите пипала на октопода. * * * Бедните понасят по-лесно неравенството, отколкото богатите – равенството. Борис Борисов