сряда, 11 януари 2017 г.

Дора Николова - Ало, пенсиите... не се криминализирайте!

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА


Ало, пенсиите... не се криминализирайте!


Пусна се слух, че сред пенсиите се увеличил процентът на престъпността. Щото били толкова потиснати и безпарични, че се чудели откъде и от какво да спестяват, за да оцелеят. Така започнали с дребни престъпления против себе си и против другите. Първо в тоя кучешки студ навън започнали да слагат кубчета лед на топломерите си, за да не им отчетат изразходвана нито една килокалория. После взели да сменят съдържанието на пастата за зъби. Вадели трицветната смес от Колгейт и го заменяли с това на Поморин – напомняло им за отминало време, когато била с по-ниска цена. Но да ги питам аз, защо им е пастата, като нямат какво да чистят с нея? Нейсе. 

Да знаете, че ако завистта, глупостта, крадливостта и пр, изчезнат от България и отидат на някое друго място, на това друго място ще е България. И там ще слагат ледените кубчета в топломерите. Обезпокоителни новини идват откъм вас за друго. Пие си ракийката вечер дядо Митре, но госпожата му я скрива. Решава той да я гръмне от яд. С кой акъл госпожа Гинка ще му крие ракийката! Та ако сега, на преклонна възраст не си пийне от ракийката, то кога? После и да му преливат на могилката, все тая. Да не дава господ да си умрял! 

Та докато си жив, гледай да си млад. В Австрия направили катерушки за пенсионерите. И пързалки и люлки. Да се наиграят, докато са живи и здрави. Раздават им близалки с аромат на ябълки и круши. А, те си пеели весело: “Разцветали яблаки и груши!... знаят си я отпреди. 

Ама, вие внимавайте! Особено, когато ви обещават поредното незначително увеличение на пенсийките ви от няколко левчета. Не знам как ще го усетите. Това ми напомня на една година, дето раздаваха в един край на страната ни няколко тира с десни маратонки. Обещаха след изборите да дадат левите. Като се порових в книгите, разбрах, че са взели идеята от френския модел в началото на миналия век – половината банкнота преди, втората половина след избори. Да нЕма сръдня. Още Епикур е казал, че като забогатееш, само ти се променят грижите. Та последното голямо увеличение на пенсиите ще ви замае главите, да не вземе да е по-ниско от тавана. Тоя таван съвсем се схлупил. После, още преди да отзвучи ехото от тази новина, връхлетя друга, която каза, че засега си остават същите пенсии. Щото живеем в неяснота за политическото ни бъдеще, т.е. сме в криза. То, ако питаш, цял живот се чувствам в критическа ситуация. И с новините – се получава дисбаланс. Хем някоя оптимистична справедливост идвала в общественото пространство, хем била невъзможна, щото било криза – световна, национална, регионална, локална, местна, градска, селска, махленска, съседска. Ама нали едни избори минаха. Сега чакаме другите и така нататък. Не е сигурно какво, колко и кога ще получите. (от маратонките, разбира се) Нямам нищо против последната възраст, дори когато властта се сменя. Давайте акъл как да се справи светът на онези, които не са му свикнали да бъдат контра. Нали на всяко действие има равно по сила противодействие. Пример дало новото пък правителство на Непал, като сменило летоброенето си. Сложили друга дата, според която сме вече в 2067 г. От това най-много се зарадвали пенсионерите. Че успели да доживеят толкова дълго без да плащат данъци и да се чудят откъде да получават пари за изхранването си, както и за други нужди. 

Недостатъкът ни е в това, че даваме голямо значение на нещата, които възнамеряваме да направим. Ама нали премиерът забрани да се употребява бъдеще време. Пак не ни се дава шанс да мислим как ще оцеляваме в близко бъдеще. Освен ако… А зимата си вилнее навън. Ние си броим жълтите стотинки за тлъсти сметки, дето ни причакват от Топлофикация, от Енергото и пр. Като се гледам в огледалото, натрапчив образ се навира в очите ми. Призрак ли си, ти, весел младеж, когото познавах някога от Хаинбоаз и Перник Волуяк? Да беше останал жив, щеше да постигнеш много, щото винаги съм вярвал в тебе. Сега като те гледам, никога не съм предполагал, че ще се превърнеш в такъв жалък призрак! 

Дора Николова