събота, 7 януари 2017 г.

Стоян Вълев - Франзелата

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА


Франзелата


Явно човекът бе адски гладен, защото грабна франзелата и я заръфа ожесточено. Да беше изтичал навън едва ли някой щеше да се втурне да го догонва. Не, не беше обикновен крадец - държеше се абсолютно непрофесионално, даже фриволно.
Необичайният крадец заръфа франзелата пред очите на собственика на кварталното магазинче! 
И не само ръфаше, но и обясняваше с пълна уста, че е взел франзелата, защото е гладен. А това означавало честен, тъй като в тази страна гладни са само честните, а всички останали са крадци.
Собственикът се тресеше от ярост и не успяваше нищо да каже, но съпругата му изтича в задното помещение и повика полицията. Патрулната кола пристигна светкавично, ченгето, което я шофираше сграбчи крадеца и го напъxа в колата , на задната седалка.
Когато колата отмина стотина метра и се скри от натрупалите се пред магазина сеирджии, ченгето спря, слезе и отвори задната врата. Рече:
- Бягай, човече!
Крадецът дръпна обратно вратата, затвори я и бързо отвори прозореца:
- Няма да бягам аз! Искам съд! Да ги видя аз как ще ме осъдят, като обясня всичко!
- Ти си луд за връзване, бе! – кресна полицая и го отведе в участъка.
Съдиха го и го осъдиха на шест месеца затвор.
В затвора попадна не на хора, а на тъпаци. Изтърпя ги. В замяна на това завърза интересни познанства - излезе на свобода и вече не му се налагаше да краде франзели. Всички забравиха името му, но пък обектът на кражбата се превърна в неговото ново име.
И вече знаеше – този свят не може да бъде убеден, че е необxодимо да бъде променен, той може само да бъде взривен.

Стоян Вълев