Конкурси на "Червеният ездач"

В литературен конкурс "Мирът", организиран от "Червеният ездач" и проведен през юни-август 2015 година участват 68 автори със стихове, кратък разказ или есе. РЕЗУЛТАТИ: Награди на "Червеният ездач": Поезия Първа награда - Елица Ангелова "Тръпне светът " Втора награда - Галина Иванова "Елегия за мира" Трета награда - Любка Славова - "Какво е мир" Проза Първа награда - Марта Радева "Прощално" (Здравей, Тарас!) Втора награда - Даниела Паскова "Благословен" Трета награда - Галина Петрова "Мирът - бялата лястовица" Млади автори Първа награда - Стефан Петров "Мозговой" Втора награда - Мария Христова "Мирът" Трета награда - Теа Монева "Кристално дете" Специална награда на "Червеният ездач": Радостина Драгоева "Молитва за мир " Специална награда за най-четено произведение: Sanvali "Мир е..." Отличие за художествено майс

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС МИРЪТ - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ Писмо до един български войник Добра среща, войниче! От чия родина се завръщаш днес така уморен? Мъчен трябва да е бил пътя ти обратен. Струва ми се, че идеш от далечна, далечна страна… Очите ти са объркани, тъжни. Те разказват без да те питам. Идеш от там, дето деца плачат до майки простреляни, а бащи скубят коси от безсилие. Там беше, зная. Очите ти безмълвно разказват спомени скръбни. Там,в онази чужда родина, трябваше да стреляш и ти, пред смаяни, бързо помъдрели детски погледи, сред писъци от ужас и трупове. Стреляше и убиваше, докато сърцето ти тревожно трепкаше и въпроси задаваше ужасено. Очите ти гледаха и запомняха безсмислието, изтребващо човеци от човеци… В такива мигове не се ли питаше, войниче българско, кому е нужно чужди животи да ограбва, с чужди съдби да разполага и къде е твоето място в целия фарс? Не ти ли се струваше, войниче,някак много ненормално, нередно, кощунствено, по беззащитни хора да се стреля в ХХI

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ Войната не е с детско лице Щом момчетата сложат си пушки, значи тръгват отново на бой. Занемяват във миг катерушки и пързалките детски под строй. Значи нещо в света се обърква, щом объркан е пътят за мир. А младежът престава да хвърка, за войната съзрял най-подир. Щом завият в полята осколки, плаче цялата родна земя. И се гърчи планетата в болки предродилни - на млада жена. Но детето, което се ражда е с пробито и мъртво сърце, че войната е кървава кражба... Не е с детско и чисто лице! Румяна Пелова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ Альоша Над паметния връх се извисява - недостижим, гранитен, величав! За падналите руски во'йни - слава, той винаги ще си остане прав. Гранитен колос, в който са вградени животи - дар за нашата свобода. Да помнят бъдещите поколения, че братска кръв не става на вода... А някои крещят: "Да се събори!" - Уплашени от неговия ръст. Шейсет години гледа ни отгоре Альоша. И ни сочи верен път. Спомен Сега е над 70-годишен. Тогава беше мъничко дете. Избухна бомбата над Хирошима - от най-жестокото небе дойде. Не помни друго. Само разрушения и писъци. И много, много смърт... Кърви в сърцето спомен и го следва - до края чак на земния му път. Навярно и Оттатък ще го стряска взривът зловещ на гъбата огромна. Живот човешки - толкова е кратък! Войната в него е ненужен спомен. Мирът Окървавен върви през вековете - ръка в ръка с безумната война. Пониква в каска - като полско цвете. Умира - под куршумена слана. Ми

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ На босо Майко, майко! Майко украинска! Руска майко! Майчице в Дамаск! Майко по света! Кой всъщност иска смърт да сее грозната си власт? Раждаш ти, а някъде умират. Как ще продължава занапред? Само плач в сърцето се побира. Кой налага нов световен ред с нож, с калашник, с бомба, с атентати? Кой е крив? И кой е адски прав? Кой на чий Бог се явява пратеник, а пък вместо вяра всява страх, вместо хляб - юмрук протяга злостен, сякаш е железен свръхчовек. Съвестта му - с леден ключ заключена, диша в свой си, първобитен век. И душат те болка и въпроси. И не знаеш всъщност докога този свят ще стъпя все на босо с крак ранен, по кървава дъга... Альоша и пълната луна Луна между корони на дървета. Притулена и ниска, ниска. Щрих. И паметникът на Альоша. Тих. Tъй както ще е тих през вековете. Какво, че някой съска навъзбог? Огромният гранитен блок го плаши. Альоша бди. Мълви „Победа наша”. А т

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ Бежанци - Тате, тате, какво е бежанци? – не спираше с въпросите Митко. Баща му по навик веднага отвори Уикипедия и прочете: - „Бежанците са хора, които: се намират извън своята родна страна или страната, в която живеят постоянно; имат основателен страх от преследване поради своята раса, вероизповедание, национална принадлежност, членство в социални или политически групи; не могат или не желаят да се възползват от закрилата на тази държава, или не искат да се върнат там, заради страх от преследване. Обикновено това са хора, които бягат от война.“ - Какво, какво, какво?! Единствено, разбрах, че бягат от война! - Това ти е достатъчно – отряза го баща му. - Тате, тате, ама защо всяка вечер по новините говорят за тях? Аз разбрах, че бягат от родината си Сирия, защото там има война, но защо говорят, че е опасно като са дошли тук? Войната с тях ли ще дойде? Баща му се позасмя и отговори: - Не, сине, не е опасно, че войната може

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ Отронва се една сълза... Отронва се една сълза. Заспиват войници. Заспиват бащи. Заспиват деца. Сутрин обаче няма - има война, време за власт и кървав пир. Крещят по изгрев майки - МИР! МИР! Докато събуждат се нови и нови вълни, докато плачат децата за своите бащи, докато целуват смъртта невинни души, докато цял един човешки свят се руши. Красив мъж в бял костюм моден целия този черен земен ад следи, сипва си уиски, пали кубинска пура, цъка с език и възмущава се: "Глупави жени... Не знаят ли, че от мира не се правят пари?" Теа Монева

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" - ИЗВЪНКОНКУРСНО УЧАСТИЕ Моята Сирия  Сърцето ти простреляха с куршуми!  Смъртта погуби хиляди мъже!  Изплакаха те майките без думи,  но с гордост те обичат от сърце!  От древността облечена в коприна,  памук, пшеница, злато! Красота!  Изплаках те като Родина,  теб – Майко втора на света!...  Прекрасна си отвсякъде по много!  На запад си море от светлина!  На изток мила си на Богу,  на юг обаче... имаш си злина...  Измъчиха те външни интереси,  не искам да ги пиша с имена...  За мръсния петрол под техните завеси,  смъртта намериха и хиляди деца!  С куршуми те простреляха в сърцето!  Икони изгориха на Светци!  Дано Аллах и Бога от небето,  с проклятие убият всички подлеци!!!  И да съм жива, мирна да те видя,  да се завърнат нашите деца,  мир и светлина по пътя им да има,  с предишната Сирийска свобода! Катя Попова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Искам мир Мирът – да няма екот от куршумИ, да няма боеприпаС, да няма щурмоваК, да няма офанзивА. Мирът – да се зарадваМ, да окуражаваМ, да има усмивкИ, всеки сам да си е господаР. Любима Мавродиева

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Пазете мира на семейство, концлагеристи в Дахау-Германия В деня ми, за някъде забързан, от детството спомен ме пари. На възел гърлото вързва и свети червен светофара. Мъж и жена - гълъби бели, от зори на прозореца стоят. И смърт, и ужас преживели, на всеки слънчев лъч се дивят. Те знаят, каква е цената, на хляба във фашисткия плен. И вдишват с гърди свободата, на дарения от Бога ден. Мъж и жена - концлагеристи, помахват и днес със любов: "Пазете мира, като зениците!"- Дочувам пак техния зов. Дора Ефтимова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Златната тиара Рада бягаше с всички сили по детската площадка, игнорирайки напълно късите си крачета и мъничките си стъпки, които я забавяха. Тя тичаше с широка усмивка, съдрала цялото ѝ личице. Обувчиците ѝ потропваха радостно по земята, докато глезенът ѝ не се изкриви и тя не тупна по дупе на тревата. Мигновено се изправи и поотупа роклята си, оглеждайки се виновно за майка си. Дано не видеше скоро зеленото петно по бялата рокличка. Тя казваше, че нектарите на цветята трудно се изпират. Момиченцето нямаше как да не забележи детелинките, които бяха погъделичкали гальовно лицето ѝ, когато падна. То докосна една от тях и им се усмихна. Мушна малките си пръстчета в гнездото на цветенцата и зарови в него. Опипваше всяка една от тях и внимателно я оглеждаше, преценявайки я. Беше чувало, че четирилистните детелини носят късмет и много искаше да намери такава, макар че досега нямаше успех. Те сякаш просто се криеха от него и се мушваха под другарче

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Небеса в пламъци 8:15 часа. Камбанният звън накара събралото се множество да утихне. Всички сведоха глави и затвориха очи. В настаналата тишина камбаната беше единственото, което се чуваше и нейният глас беше тежък, непоносим, удряше сърцата, бучеше в мозъка, крещеше в ушите, стискаше гърлата и извикваше сълзи изпод спуснатите клепачи. Миг на спомен, миг на болка, миг на незабрава. Ханако Кенаширо беше събрала длани за молитва, а преметната върху тях се полюшваше старата й мала1, направена от сандалово дърво. От треперенето на старческите ръце двата червени пискюла в долния й край се полюшваха. Червени като кръв… като онази кръв тогава… като онези потоци от кръв… като… и хората… и онова момиченце… и мама, татко, Кеничи, който лежи размазан като парче месо със смачкан череп и обелена кожа… не, не мисли за това сега… помоли се, помоли се за мъртвите, помоли се за живите, помоли се за мира… моля те…никога…никога…никога повече… никога… онзи ад по

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Денят Плачете! Днес е ден на мъка. От небето изсипват се огнени кълба. Денят, в който Кайн брата си наръга. Денят, за който обречени били сме, на тъга. За греховете общи и невинните платиха. В този свят на доброта неистинна, превзета, предлагащ опасност всеки дъх и скрита, той взимаше душата и сменяше я с гордост най-проклета. Но настъпи краят на онези, които към незаслужено посягат, които най-ценното да отнемат, душата ни, желаят. Които своя покварен начин на живот налагат и на борещите се за правда подмолно гробове копаят. Но не без последен напън покварата се срути. До последно за кръвта и душите ни ламтяха. И на помощ привикаха адските си орди, кой колкото си купи. В ярост срещу последните свободни очите им пламтяха. Орди черни идваха към нас със страшен тропот, но надеждата за утре, духът ни не сломиха. Плашеха с на грешките ни оглушителният грохот, но вслушахме се в сърцата ни свободни и не победиха. Искаха сво

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Единствен прозорец На нощта из пътеките хладни пресече мълчание. Някой с болка се върна в окопа на есенен спомен. Изтъня тъмнината, а за слънцето твърде е рано. Вятър търси гнездото, след дима от престрелки и огън. И с наострени ръбове, тишината прозира отвътре - чака утрото светло - да затвори гнева на тъмата. Всеки остров на времето, бавно с новото къкри, а мирът е единствен прозорец в лудостта на земята. Крехко утро пропука нощта и забърза надолу, а тревите разливат зелено под цвета на дъгата. С бяла шапка, детенце под прозорец говори в своя приказка звънка, с пеперуди в ръката. Онзи мъж, отдалече дошъл с тихи стъпки до него, спря за миг и погали детето на новото време. Сякаш ангел небесен, преминаващ и гледащ онзи лъч на мира, който в погледа дреме. Зарисува детето река, с тебешир по асфалта, планини и море...За земите далечни не знае. Виж, ръката му - топло слънце по цветната карта, а прозорецът - люшва цвят с песента на България. Ивелин

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Пред срама на света В дългите нощи на зимата бяла, мъждука пламъче нейде едва. Стопля огън душата премръзнала, изригват вулкани и чужди слова. Скитат самотници и търсят огризка. Ровят клошари в смрад и в кал. Гладни децата стискат юмрукa, жадни плачат и търсят комат. Раздира Земята пъстрата черга, разтваря уста и идва Смъртта. Грабва душите, подритва телата, хили се жадно и на глада. Стонове детски, обезумели чедата, скитащи скелети, болест, печал. Избиват в душите кървящите рани, кинжали рисуват картини с кръвта. Войната ни дебне и съска проклета, вой на сирени, страх и погром. Копаят гробове недоспалите майки и вият вълчици пред срама на Света. Галина Москова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Задето ни превърнаха... Задето ни превърнаха в стада, завинаги виновни са предците ни. Задето сме на не една страна делени. И различен бог почитаме. Задето днес се мразим като в спорт и трепем се взаимно като мравки… И всяка наша разлика е спор, във който няма грешни или прави… Но как да знае пещерният скот рецептата за видови успехи… Човешкият живот не е живот, щом трябва да се пази със доспехи. И как пък някой някога реши, че атомната бомба е спасение. Ех, случва се човекът да греши, но как пък вече толкоз поколения… Не може само мъртви да грешат, навярно някой жив сгрешава също. За кой ли път, за кой ли вече път човекът удря, вместо да прегръща… Даниел Тунев

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Искам мир в живота! Искам мир в живота! Искам да живея, Да се радвам и работя, В красивия свят! Искам мир да има в живота! Омръзна ми от алчност, Злоба, зли магии и подигравки. Всеки да гледа и да си работи, Да има мир в живота! Отнякъде започва се, Всяко начало трудно е. Искали се от хората мир да има, Сбъдва се лесно и ще е цветен живота! Някой навит за цветен живот! Има навити и ще го направим! Давай тогава не е късно, Да живеем с мир в живота! Янко Михов

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Молитва за мир На братята поети Щурците леят любовта в България, при нотите им трепват низ жита, с молитва сякаш дните ни прогарят мирът да дойде с гълъб долетял. А този мир в очите да се спусне на всички нас подобно светлина, в миг съживил пределите ни пусти с наследници на кръста осъзнат. Щурците знаят братски да прегърнат съседските щурци на своя праг, закичили ревера с бяла кърпа и целите им имат привкус благ. И дружно се събират под звездите в кръга на родно, българско хоро, че светлите им пориви се сплитат в един съдбовен устрем към добро. Оставят сол различните им стъпки, разпалват у душите топла жар, а после в глъбините си ги къпят... Но има ли щурец без чиста вяра?! Радостина Драгоева

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мир Мир с война не се задържа, мирът е състояние и дух! Поискаш го за дълго - той ти се изплъзва, залъгваш се, че си останал сух... Но твоите деца ще плащат, ако, преследвайки го, кърви си пролял и своите НАВЪН ще пращат - далеч от спомен и скандал. А всъщност този дисбаланс е нужен, за да се завърнат всички у дома, където хитро, не коварно, ще си седи МИРА! Боряна Костова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Височина И аз отидох, както всички, в строя с несвикнали момчешки рамена. Научих се да атакувам в боя, но никога не тръгнах на война. Така и защитавахме живота – под мирни и свободни знамена, далеч от някаква далечна кота или безименна височина. Войнишката ни участ бе щастлива и мирен – най-щастливият ни час. Но днес разбирам – страшна, мълчалива, височината на мира е вътре в нас. Ангел Дюлгеров

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" С дъх на август „Две неща децата трябва да получат от родителите си - корени и крила” Гьоте - „Искам вечно да сияй мир над моя роден край!”– хайде баби, повтори ! Искам, вечно, да сияй, мир, над моя, роден край! Хайде пак. Повтаряме с внука стиховете и неволно започвам да размишлявам за мира. От около 70 години в България живеем в мир. Моят живот е бил без войни, както и по-голямата, съзнателната част на моите родители. Мисля си, че това е голям късмет. Време, през което наистина за няколко десетилетия да напреднем и да направим това, което други народи са правели за столетия, както съветвал известен политик от недалечно минало. Имаме здраве, семейство, дом, работа, но ги приемаме за даденост и започваме да ги ценим, когато ги загубим. - Хайде Славе, пак „Искам, вечно, да сияй, мир, над моя, роден край.” - Бабо, защо трябва да има мир? - За да сме живи и здрави всички и ти да растеш и да станеш голям, силен и умен. - Като тате ли? - Като тате

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Спомен за битка Там, където бушуваше битката с алени пламъци, вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец. В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка и припомня си нямото дъно гласовете човешки. Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато как пулсира живот в разширените вени на времето. Падат крепост след крепост, край дръвника мълчат оцелелите. От срама ще поникне позор, от позора – победа. В триумфални венци ще се спъват коне, ще затъва пехотата, а земята ще дъвче потта на тръбите и сълзите на робите. Уморен ще застане водачът на мястото почетно, ще беседва умът му с върхове горделиви и отчаяни пропасти… *** Там, където сухият кладенец помни на живите пръстите, всяка вечер безмилостно спускат се хладни отсъствия. Там, където славната армия мина със тропот и блясък, само каменни лъвове плачат със сълзи от пясък. Пламен Сивов

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Кристално дете Не намира тя, горката, мир... Цялата й държава – хаос, застинал вир. Целият й град – един голям строеж. А целият свят – просто за пари копнеж. Чужда е тя на тази толкова разхвърляна земя, чужда е и на вас и е толкова сама, така сама! Живее от месеци сякаш насила в една друга далечна страна, още по-чужда, още по-една. Прибира се по луна, прегърбва се все едно носи бремето на старица, хваща си двете колене, и прегръща ги, целува ги, и дълго, дълго плаче като новородено пеленаче, видяло света за първи път. Търси мир, надежда някаква една, а хората са лоши, толкова лоши... Може би, защото си нямат тъй желаната душевна свобода. А кой ли е виновен за това? Тя мечтае да не знае какво ужасно чудо е света и за живот в илюзия, дори в лъжа, то по-лесно май било така. И прибира се след милиони завъртания на часовниковата стрелка и хиляди мъчения да засее поне едно цвете на тази земя. Днес най-сетне си е тя в дома. Поглежда бадемовите очи н

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРСИ "МИРЪТ" Мирът Мирът е свят; мирът е сила. Мирът е мощ и с негова закрила постигаме напредък, развиваме света, подобряваме живота, творим и красота. Мирът е жив. Ние пламъкът му носим и едва когато до него се докоснем разбираме доброто, владеем го напълно и всичко най-накрая със смисъл се изпълва. Мария Младенова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Шинел Натежал от войнишките спомени, посивелият бащин шинел на тавана виси – без пагони, с поразнищен, прокъсан тегел. А под него ботуши намръщени, пепеливи, послушни – стоят. И очакват баща ми от къщата да подвикне с гласа си познат. За да тръгнат отново с гранатите – обарутени, мръсни и зли… Ала татко засажда домати до лехите с жужаши пчели. Но когато в Деня на победата многоцветна заря прогърми – той ще дойде. С ръка гредореда ще погали. И в мрака сами ще си спомнят за щурма при Драва, за последния, първия бой, за пръстта от куршуми корава и смъртта на герои – безброй… И застанал изпънат баща ми – побелял, попрегърбен и стар, ще нашепва слова-обещание, пред шинела, по-свят от олтар. Че мирът, извоюван със щика, мъченици несметни роди – хекатомба свещена, велика за безумни световни вражди. Автор: Пенка Станчева

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мирът Мир. Мирът. Какво е това? Сблъскваме се с него, но дали ще го приемем? Дали ще се научим да живеем с него или ще тръгнем по друг път? Видовете мир са много и различни – от мир между две страни до вътрешен мир. Мирът е красив, макар да не се вижда – просто усещаме, когато го има. Той е в основата на света и именно затова няма ли мир, няма и свят. Замислете се на колко много места има мир и на колко липсва или е възможно да го няма. Погледнете една картина – излъчва мир между цветове, разлистете книга – ще се убедите, че цялата история лежи върху вътрешния мир на героите и борбата им да го постигнат, загледайте се в един танц – мир между движения и танцьори, слушайте песен – мир между звук, текст и изпълнител. Станете и се огледайте – мирът между цветята и слънцето, мирът между светлина и тъмнина. Мирът е навсякъде, когато го има във вас и следователно не можете да го откриете никъде, ако нямате мир със себе си. Погледнете света и вижте к

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Да пазим мира Това може да се случи Какво е мирът се питах и отговор все не намирах, но случи се тъй, че сънувах, войната дошла е наблизо. Чух, че умират невинни, че брат срещу брата е вдигнал ръка, че хора, до вчера единни, стрелят, убиват дори и деца. Светът се разделя- на чужди и свои, хищни лапи открадват мира, плъзват денем и нощем копои, слухтят за дума, за помисъл зла. Домове се превръщат в руини, тъжни улици, тъжни лица и плаче небето във синьо, а Земята е мъртва земя. Тогава разбрах ,че мирът е огнище, мъж желан от любима жена, песен на птица, смях на дечица, мирът е всичко, да пазим мира. Вера Илиева

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Какво е мир Мирът е бебешка усмивка във нежносин и слънчев ден. Мирът е кратката почивка във делник, сив и уморен. Мирът се крие във ръждата на щика боен на войник. Лети с хвърчило в небесата – двигател му е детски вик. Мирът сияе във очите на влюбените с нежен глас. И разцъфтява във душите, простили грешка в труден час. Мирът е радостта на майка, прегърнала сина си пак. Мирът е житната мозайка в полето сутрин и по мрак. Мирът е вечната надежда, тих залез във света суров. Но мъдро утрото поглежда – мирът е капчица Любов. Любка Славова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мирът Невидим и тих той се разхожда, с острите си думи войната пробожда! –Мъка и страх, истински грях! –Огън разпален, жестоко фатален! А за мирът какво можем да кажем? Обич, доброта, магия, слива се със вълшебната стихия! Снежни виелици и бури той ще разтури. Воюващи страни той ще помири! Ще отведе хората добри в един приказен свят, в който няма болка и страх. Там винаги приятелството съществува, никога не се воюва. И затова, моля те, сърцето си отвори, мира при себе си вземи! Този верен приятел трябва тебе навсякъде да придружава. От моя стих всичко запомнете и след това на мира благодарете! Мария Ангелова Христова, 10 г.

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Да имаш дом… За всяко нещо песен е изпята, безсмъртното и днес остава: любимите, покрити с грешна святост, Родината – обвита в слава. И чудя се във този век космичен как още лудостта е модна, та злоба гони простата лиричност на чувствата… И мята бомби. Във ерата на сложните машини, на звуковата и светлинна вечност е най голямо щастие да имаш и дом, и обич, и Родина… Безумци, стига! И бъдете по-човечни към хората, жадуващи за трайност, към Времето на простите причини, в което не е просто и случайно да имаш дом… И обич… И Родина… Румяна Пелова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Вратата на мира Не се знае как ще започне денят някои се молят и днес да оцелеят на много места мирът е разбит, там където страхът и войната владеят Държейки гранати и картечници, това им носи удовлоствие, мракът и злото в тях са преплетени и унищожават човешкото спокойствие Ежедневни жестоки поражения, куршуми хвърчат, ракети излитат, свличат се бавно съоръжения, бойни самолети пристигат Ние сме хора с безброй възможности, но избрахме да сме лошите създания и с такова изобилие от способности сами си причиняваме огромни страдания Гълъбът гори високо в небесата, символизиращ вече забравения мир, но нека да помислим за вредата, която се разпорстранява на длъж и на шир Онези, които са в беда голяма, те биват убивани без угризение, обществото се нуждае от промяна и от искрено братско обединение Е, коя е целта на тази война? Няма такава, колкото и да я търсим, по-добре да намерим вратата на мира и със самосъзнание от злото да се отърсим Димитър По

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ Размисли пред статуята на Салватиера Когато Ацуши Сакияма сподели с дядо си, че ще се запише да учи архитектура, старецът сведе глава и започна от далече: - Бях девет годишен когато паднаха първите бомби. Учениците, които в момента бяхме в училище, ни изведоха на безопасни места - извън града. Дни след това, по време на ядрената атака - ние все още не се бяхме върнали по домовете си в града. След време разбрахме, че има много загинали, ранени, а след време имаше и неизлечимо болни следствие радиацията, следствие катастрофалните последици от атомната бомбардировка. На място близко до това дърво, до което седим сега, имаше вековно японско гинко. Тук често идвах с моите родители преди войната. След бомбардировките - тях вече ги нямаше. Нямаше го и огромното дърво. Но останало на близко - вероятно зарито в земята, едно семенце от унищоженото вече дърво, поникнало на следващата пролет. Добри хора забелязали показалото се буквално от пепелта ново растени

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мирът Тази Вселена, в която сеячи са птиците, песни постлали нашир и надлъж през света, в нея добри времена ще отглеждат щастливци, в нея ще блика хармония с цвят на мечта. В тази Вселена цветята от мъка изгарят, щом ги застига позорът на злобен пожар, алчност и завист, разруха, насилие, ярост – всичко, което човешкият род е презрял. В тази Вселена Духът замечтава за бъдно, в шарки на приливи сбъдва се детският смях, смъкват войните воали на смърти и скърби, в нея кръвта знак за братство е, не жертвен прах. Хората обич ще бъдат, надежда сърцата, само че буден ума си тук спри, за да бди, пейте, приятели птици, да сеем с крилата в тази Вселена – Душата, родена за Мир! Татяна Йотова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Отвори Глухарчетата между релсите, И слънчогледи, непокорно извръщащи глави, Бронзови листа, гонещи се в кръг, И мястото, събиращо всички спомени, Изстиващият летен вятър, И хора, решили да останат сами. Книги без начало и с отворен край И дъгата, промъкваща се през всички бури. Мирът не е покой, не е безучастност, а свободата да бъдеш ти. Изгревът е там зад мръсното стъкло – Отвори. Любляна Атанасова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Дъще, ти ме питаш... Дъще, ти ме питаш какво е мирът? Замислям се и думи нямам да ти отговоря. Аз виждам как пред мен светът става все по - безотговорен. Дечица като теб са просто смачкани цветя. Прегазени ангели с крила прекършени. Чия е цялата вина за тез животи свършени? Ах, смачкани цветя! Прегазени , пометени без жал! Очите ми виждат война и души потънали в кал! И аз се питам къде е мирът? Колко ни струва да бъдем смирени? Колко му трябва дори на светът да бъде той за вас подреден? Колко от нас се изисква? Колко трябва да дадем? Ще поемем ли риска да бъдем човеци почтени? Тогава, дъще аз не бих ти обяснявала мира, не ще разказвам аз дори. Ще го почувства твоята душа, ще го видят твоите очи! Галя Йорданова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Зов за мир „Тоз, който дълга си изпълни, да знай достойно е чедо на родния край.“ „С перо и меч“ - Пламен Панчев Как да не те облее пот, когато чуваш, че някъде нова война се разпалва и умират хора! Майки пищят, старци тъжат, деца сираци остават. Скръбта заключва душите. За прекършена радост няма надежда, няма просперитет. Земята с кърви напоена. Дори хоризонтът е обагрен. Защо допускаме това? За войната няма затворена врата. Днес е някъде далеч без гаранция за утре. За мир радувайте, мили хора! Пазете свободата, че тръгнат ли войниците страшно, много страшно става! Павлина Петкова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Благословен На дядо Илия. Поклон! Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, късмет, разум, сила и вяра, че изгубиш ли вярата всичко друго ще те напусне... като страхливо отстъпление пред врага. А за отстъпление няма време. Ще минеш през това поле и нищо не би те спряло. Е, освен някоя мина, но какво пък... Оглеждаш се. Няма сапьори. Тръгваш сам. Внимаваш за скачащи мини. Да умреш за Родината е геройство. А, не! Вяра, вяра… Търсиш вярата, че разсъдъка ти ще побегне първи, ако нея я няма. Макарата на гърба тежи... Нищо. Важна е задачата. „Свързочниците… Дайте връзка с...“ – каза командира. „Слушам!“ – отвърнахме и тръгнахме. Не всички ще се върнем. Накъде точно е посоката никой не знае. Няма пътища, няма села, ням

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" По една звезда И пак поглеждам към небето звездно, блести спокойно всяка там звезда.. В душата ми е някак гневно, защо сме на Земята постоянно във война?! Мирът, високо в небесата, ценен от всеки с душа, да дойде долу на земята и да покори на тоз и онзи съвестта. Защото от години много човекът е превърнат в звяр. Не вижда как освирепяват и децата, пълни с доброта и цвят. Изгубват те звездите в сърцата, звездица, нужна им да виждат красота в природа, в музика, в човека, изгубват своята душа.. Нелепо е да търсим все виновни и да създаваме все повече кавги, войни присъщи на животни да водим, докато скърбим. Души погубени, души невинни умират, ей така, безчет, защото някой някога решил е: „Защо да ги не победим?“. Смъртта е близо, оръжия се готвят, но няма ли възможност за това да протегнем всички ръка свята и да посадим звезда в нежната душа, да я напълним с нежност и с доброта, мирът да не е вече дума нужна, защото няма място в света ни за войн

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мирът Светът, в който живеем, нерядко ни обърква със своята същност и разменени ценности. Сякаш спокойствието и вътрешният мир на всеки човек индивидуално са изчезнали, а това оказва после влияние и върху глобалната картина. Затворени сме в общество, което ограничава свободата и правата ни, а това поражда желание за бунт, за война. Всеки се стреми да брани личното си пространство, както сметне за добре, защото е уверен, че Божественото и природата му дават този прерогатив. Какво се случва. когато нещата не опират само до личния мир и личния интерес, а се прехвърлят на едно по-високо ниво, даже световно бих казала? Липсата на мир на глобално ниво е вече породена от човешката алчност – едно от най-първобитните чувства, което носим в себе си. Всеки се стреми да заграби повече, но винаги за сметка на другия и така враждуващите страни се оказват на бойното поле ... буквално. Мирът също е ценност, на която човек бива възпитан. Той научава за него и

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мир Мирът цъфти по дулата на танкове, а безоката смърт се сниши в сблъсъка с вярата, шепа вятър простреля уморените гълъби, вятърът се дуелираше с шпагите на несретници. Аз подхвърлям последния топъл стих на доверие на безкрайната, тъмна съдба. блъсвам рамо в гилотината на деня и вали синята ми надежда. И ръцете ми стигат само да докосна оная вис, натежала от птици и време. Белоцветните вишни плачат в дъжда за безмерното щастие. То се блъска в хралупите, а совите предвещават нов век, мирът ръми като сняг- или може би вишната пише онова дълго стихотворение за устни, изгорели от пясъка на нежността? С писък се втурват онези забравените, нежни предвестници на пролетта. Тези вишни от никой нечакани раниха дъжда със свобода. Тя се плисна по мръсните улици, спря погрома на светли надежди. Нарисувай ми време в чаша вода- да е синьо и живо като тебе. Да говори с гласа на бялата вишна, да докосва, да иска, да създава живот. Хайде, белоцветно дърво на

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Войникът и пианото Гърба му шмайзерът бодеше. Отново и отново подбуждаше плътта да стреля. Но войникът спеше и в просъница не чуваше заповедта. Мираж ли бе? Едно пиано издигаше снага сред мъртвите руини. Погали го в несвяст замаян, забравил що е страх дори от скрита мина. И по клавишите приплъзна невярващ пръстите,отвикнали да свирят... Оръжието в миг замръзна, усетило сега, войната че замира. Клавишите се подчиниха... Разбягаха се тоновете полудели! Смъртта и бомбите се скриха! Войникът се завърна в мирните недели... Лили Чолакова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС " МИРЪТ" Мирът - бялата лястовица Мирът – недостижимо понятие заради човешка жажда за власт, господство и алчност. Мирът – лелеяно състояние от всяко нормално човешко същество за света. Мирът – вечната цел на разумните. Мирът – бялата лястовица за всички преживели война. Време е да го изискаме и да го получим! Аз зная, че светът отдавна се е уморил от воюване, защото войните носят несигурност, нещастия и смърт. Толкова много смърт на наши себеподобни… Всъщност не ви ли се струва прекалено ненормално в XXI –ви век човек да стреля в човек, заради нечии други неясни цели и стремления? Обикновено на огневата линия са онези като мен и вас т.е. обикновените хора, на които им е внушена някаква идея, чиито мозъци са промити, заради задкулисни машинации и са впрегнати в поредна война. А онези, които измислят войните, обикновено стоят в кабинета си, пият си уискито и не се интересуват колко животи поглъща задвижената от тях машина за унищожение на хора. Колко