Борис Борисов - Балада за врабеца
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012
Балада за
врабеца
Сред дола поточето
замръзнало,
в леден сън притворило очи.
Ала на врабеца му омръзнало
цяла зима сгушен да мълчи.
в леден сън притворило очи.
Ала на врабеца му омръзнало
цяла зима сгушен да мълчи.
Хвръкнал над
поточето и весело
изчирикал своето: Джив-джив!
Надалече, нашироко се понесло:
Аз съм жив. Аз съм жив.
изчирикал своето: Джив-джив!
Надалече, нашироко се понесло:
Аз съм жив. Аз съм жив.
Що за смелост, що
за дързост врабчова!
Зимата със ледени ръце
пропълзяла зла и сграбчила
на врабеца малкото сърце.
Зимата със ледени ръце
пропълзяла зла и сграбчила
на врабеца малкото сърце.
Страшна зима. Що
ли сторило
срещу нея врабчовото “джив”.
срещу нея врабчовото “джив”.
А в дола поточето
повторило:
Аз съм жив! Аз съм жив!
Аз съм жив! Аз съм жив!
Борис Борисов