Джулия Бел - О, Зевсе, не изливай гнева си...
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012
Джулия Бел
О, Зевсе, не
изливай гнева си...
О, Зевсе, не изливай
гнева си,
смили се над тази опустошена
земя.
Затънала в прах от отровни газове,
гори изсечени, химически води.
Затънала в прах от отровни газове,
гори изсечени, химически води.
О,Зевсе,не изливай
гнева си,
те са високомерни,уж до теб стигнали.
Света заляха с локални войни,
долар не струва там човешки живот.
те са високомерни,уж до теб стигнали.
Света заляха с локални войни,
долар не струва там човешки живот.
О, Зевсе, не изливай
гнева си,
ти не виждаш ли, лекарства пият.
Зеленчуци, ген измениха
и на човешкия вече посегнаха.
ти не виждаш ли, лекарства пият.
Зеленчуци, ген измениха
и на човешкия вече посегнаха.
О, Зевсе, не изливай
гнева си,
те нямат чувства, бързат за някъде.
Сънуват се в замъци, оградени с бетона
душите им, празни храмове.
те нямат чувства, бързат за някъде.
Сънуват се в замъци, оградени с бетона
душите им, празни храмове.
О, Зевсе, не изливай
гнева си,
малко ли от радиация умряха.
Те с бомби умишлено земята тровеха,
както Рим със сол засипа Картаген.
малко ли от радиация умряха.
Те с бомби умишлено земята тровеха,
както Рим със сол засипа Картаген.
О, Зевсе, не изливай
гнева си
и да го излееш, какво повече.
Те са онези хлебарки устойчиви,
ще оцелеят, изродени-мутирали.
и да го излееш, какво повече.
Те са онези хлебарки устойчиви,
ще оцелеят, изродени-мутирали.
Джулия Бел