Ясен Ведрин - Плачът на смирната

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012

Плачът на смирната

"Аз съм страж на ония горе
и без подкуп няма да ги предам..."
Хр. Смирненски

Напълни се земята родна
с князе и принцове навред.
Чеда, родени в преизподня -
белязани с печат проклет.

Те бяха някога сред масите -
плебеи с искрени сърца.
Защитници на сиромасите
и босоногите деца.

Пред плебса късаха си дрехите
и биеха с юмрук гърди.
"Напред, на Дон Кихот с доспехите!
Напред за славни свободи!"

А щом вратите им отвори
жадуваният парламент,
изскочи дяволът отгоре,
държейки чашка със абсент.

Погледна ги с усмивка гнусна
и рече думички със плам.
"Без откуп няма да ви пусна
във политическия храм!

Очите искам и ушите!
Накрая - вашите сърца!
Но бързо! И да не решите
да ми въртите номерца!"

Спогледаха се гузно клетите.
"Говори ни самият бог!
Е, вярно, паднал от Небето,
но затова пък - свят широк!

И щом това си е традиция -
каквото трябва ще дадем!
Било под форма на петиция,
било под форма на калем!"

Тъй - слепи, глухи, безсърдечни
князете тръгнаха напред.
Видяха се добре облечени.
И сигурни - с имунитет.

Напълниха земята ширна
князе с продадени души!
О, Христо! Плаче твойта смирна!
Дано Христос я утеши!

Ясен Ведрин