Йорданка Радева - Моята пътека за никъде
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012
Йорданка Радева
Моята пътека
за никъде
Понякога, незнайно
как, защо,
животът устройва ни някаква
шега.
Запраща ни по трънливите пътеки
на своята безока жестока съдба.
Изгубваме се, лутайки се напред- назад
и не знаем накъде път да поемем.
Няма смисъл, и няма ни път нерад,
няма и накацали птици по раменете ни.
Оставаме сами и е толкова студено,
децата ни хукнали по пътя на еврото.
Очи отваряш,а дори себе си не виждаш,
няма и звезди, няма и луна на небето.
Слънцето е спряло, гори и сърдито пече,
прежуря нашата земя изтърбушена...
Няма песни, няма бъдност, смях,
всичко свястно бяга като подучено.
И улицата днес тъне в празна тишина
с паяжини, обесени от сивите балкони.
Светът се подлуди, от злоба изкриви,
като "озъбено свирепо куче" е.
И тръгваш пак, може и да куцаш…,
но нали все пак минаваш стъпка- две.
А нямаш път даже и за връщане…
Аз спирам, своя грапав стих,
защото моята пътека е за никъде.
Запраща ни по трънливите пътеки
на своята безока жестока съдба.
Изгубваме се, лутайки се напред- назад
и не знаем накъде път да поемем.
Няма смисъл, и няма ни път нерад,
няма и накацали птици по раменете ни.
Оставаме сами и е толкова студено,
децата ни хукнали по пътя на еврото.
Очи отваряш,а дори себе си не виждаш,
няма и звезди, няма и луна на небето.
Слънцето е спряло, гори и сърдито пече,
прежуря нашата земя изтърбушена...
Няма песни, няма бъдност, смях,
всичко свястно бяга като подучено.
И улицата днес тъне в празна тишина
с паяжини, обесени от сивите балкони.
Светът се подлуди, от злоба изкриви,
като "озъбено свирепо куче" е.
И тръгваш пак, може и да куцаш…,
но нали все пак минаваш стъпка- две.
А нямаш път даже и за връщане…
Аз спирам, своя грапав стих,
защото моята пътека е за никъде.
Йорданка Радева