Ангел Чортов - Вяра

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012

Вяра

Аз познавах младеж - като слънце!
Аз познавах младеж - като здравец!
Аз познавах младеж - като радост!
Талантлив!
Отзивчив!
Всеотдаен

Но чувствителен!
Всяка неправда
в него екваше като камбана,
а в очите му светлият пламък
лесно гаснеше в облак от влага!

И написа той думи студени,
с ясна кръв от разрязани вени:

"Отвратителни и жестоки са
на човешкото стадо законите!
Аз реших да прекъсна живота си -
нищо общо да нямам с хората!"

Всички близки в сълзи го обляха.
Всички чужди, които узнаха,
"Бил е болен!" - със присмех казàха!

Той бе болен.
От същата болест
аз бях болен - недостиг на вяра!
Знам как мъчи тя денем и нощем,
как ума и сърцето изгаря!

Какво обаче мене
ме възпира,
да не пробия своя слепоочник?

Аз ще умра, но своите илюзии
на гробищата няма да изпратя!

Животът е безкрайна еволюция!

Ще има още много революции!

Бронирана е твърдата ми вяра,
че не напразно е умрял
Вапцаров!

Че ще възкръсне думата "Другарю!"

Че ще се радват на труда си хората
и пак ще се обичат като братя!

Ангел Чортов