събота, 22 октомври 2016 г.

Павлина Петкова - "Клинична пътека" и "От яйцето на прехода"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА


Клинична пътека


По таз утъпкана пътека
отдавна все вървя,
а зад мене
цяла върволица.
До къде ще стигнем -
дали някой знай това?
То Здравни каси,
рецептурни книжки,
фармации, илачи,
реформа след реформа.
Венец чимширен
дали скоро
лика ни ще окичи?
Болничната стая
не е почивна база.
Миражно чакаш
и роптаеш
месец, два, че три,
докато място и за тебе
в списък се намери.
Но Тя, ненаситната
те яде от вътре
всеки божи ден,
не признава
клиничните пътеки
и към отвъдното те води.
Докато достигнеш
болнично легло
ангели небесни
за последната останала
надежда
протягат ти крила.
Пред вселенските врати
заставаш за последна равносметка.
Свети Петър направление
от джипито не иска.

...................................................

Ако ти се живее
в такава демокрация
в джоба си по – дълбоко бръкни
и на свободен прием
недей да чакаш,
а върви!

Павлина Петкова


От яйцето на прехода


На пейка в парка златен
полагам за почивка морно тяло.
Мисълта ми по орбити кръжи
и меридиани – търси истини
отговори на заблуди и лъжи.
То бяха преходи неизвървени
и качваме се все
от начална спирка
отново и отново.
От екрана гледат
управници засмени,
а мъгла непроходима
душите ни обвива.
Идва ти да виеш,
но кой ли ще те чуе.
Бог високо,
а царя си отиде
и в рая не ни вкара.
Кой кошарата
на правдата ще ни отвори,
когато сме не народ,
а жалка пасмина
със стомаси празни.
Зрелища не ни засищат.
Гарван грачи, предвещава зима,
но тя в душите ни гнездо е свила.

Павлина Петкова