четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Галина Москова - Песента на петела

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА


Песента на петела


Той измръзна в тази гореща, лятна нощ. Щурците му говореха в здрача. Един светъл полутон огласяше песента на петела, който се учеше да кукурига. 
Не! Продан не искаше да се слива с тази неизпята песен. 
Искаше да бъде Херодот и да записва мислите си в огледалото. Защо ли времето лети, а бръчките ги нямаше в душата му? 
Тези мисли не го оставяха на мира. Той си беше останал един хлапак и не се интересуваше дали на някой му пука за това? 
Разпиляната на хиляди звезди вечер, рисуваше силуети след несбъднатите му мечти. Продан беше отново пиян от обич в себе си и вярата в доброто, което го очакваше, не сега, а някой светъл ден в Родината му. 
Намигна на отражението в огледалото. Подскочи на един крак и свирейки любимата си песен с уста взе китарата в ръка. Обичаше живота и не смяташе да се разделя скоро с него. Запали пура от любимите и се замечта….
На сутринта извика такси. 
- Към летището, моля! 
Продан замина. Не продаде душата си на Дявола. Нищо друго не му остана…
След няколко дни песента на петела не огласяше двора на съседите. Стопаните го бяха сготвили за вечеря….

Галина Москова