петък, 21 октомври 2016 г.

Ружа Велчева - Мечтател

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА

Мечтател


Генади си е такъв! Мечтател! Още от дете. 
Първо мечтаеше да стане световна футболна звезда. Стигна само до махленския отбор. Здраве да е, си каза и продължи да мечтае. 
По-късно се записа в професионално училище, а си мечтаеше за научна кариера. Стигна до стругар 7-ми разряд в завода. Здраве да е, си каза и продължи с мечтите. 
Сега мечтаеше да работи дълго и щастливо в завода и да се пенсионира в него с прилична пенсия. Да го удари на живот с нея! Е, през демократичната вихрушка продадоха завода на една мутра за 1 лев и него го съкратиха. Здраве да е, си каза и продължи нататък. Не се отказа да мечтае! 
След 5 години охрана в една мелница доплава до заветната пенсия! Сега ще го ударя на живот, си каза и пак се размечта!... 
Сега мечтаеше да стане богат! Е, не кой знае колко много, но да има достатъчно пари да се храни, да си плаща сметките и лекарствата, а в неделя да си купува и по една биричка!... Мечтателят си е мечтател! 
Соня, засуканата вдовица от втория етаж на кооперацията, често се хвалеше, че си допълвала по една пенсия от градското бинго. Реши и той да опита. Днес като разпредели парите от мършавата си пенсия до стотинка, задели пари и за по един хляб и кофичка кисело мляко на ден, напазарува скромно боб, леща, ориз и картофи и видя, че за фонд “и аз съм човек“ останаха 5 лева. Реши да си опита късмета и той. 
Залата на бингото беше пълна с пенсионери. Видя и Соня, свежа и усмихната, да отпива бавно от безплатното пенсионерско кафе. Кимна й и седна на съседната маса. 
Първата игра беше безплатна. Печалбата - 30 лв. Колко много неща можеше да си купи с тях!... Цяло пиле на грил, кило банани, двулитрова бутилка бира, даже и фъстъци за мезе, мечтаеше си Генади. 
Не спечели. Здраве да е, си каза и продължи да мечтае. 
В следващата игра печалбата беше скромна, но достатъчна за печено пиле и кило маслини, от по-евтините... 
Не спечели. 
Зареди последните стотинки, защото печалбата си струваше да помечтае дълго, дълго.... Отпи от безплатното кафе и сърцето му тупкаше от вълнение, аха-аха да излети навън... Птиче, готово да полети след мечтата си! 
Загуби. 
Здраве да е, си каза, нали си помечтах на воля! А и кафе пих! Кимна незабележимо към Соня и бавно излезе навън. 
Навън слънцето му намигна приятелски и той бавно продължи към автобусната спирка. 
Мечтател!... 


Ружа Велчева