Десислава Стоянова - Талант
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА
Влакът се движеше твърде бавно за да не забележи полуразрушените паметници на възможностите, които едно време е имало за работа и печалба. Пешо гледаше и цъкаше с език. Вадеше едната си ръка от джоба, докосваше другата си ръка, която поставяше в другия джоб и пак цъкаше с език и си мърмореше:
- Това е талант, талант е …
След десетото такова движение, седящият срещу него господин го скастри:
- Ако сте ненормален излезте моля! Ако ме разбирате, престанете!
- Да и аз това си викам, ама никой не ме чува. – каза Пешо.
- Какво си викате не ме интересува, пречите ми на мислите.
- То по-добре да не мислим, че по-лошо.
- Абе, айде излизайте.
- Даа, който не изнася, хайде вън. Терминалите са за това, те и дестинациите вече не са толкова привлекателни …
- Абе вие пиян ли сте бе ..?
- Ами, да речем, че за това си заслужава човек да се напие …
- Не ви разбирам и не искам, имам си свои грижи.
- Ами то за това сме на този хал ве.
- Сега вече ще приложа сила.
- То това се очакваше, хич не ме изненадвате, че на кого да подражавате.
- Абе какво ви е на вас?
- Ако ме попита някой журналист как си представяте карикатура на Госпожа Капитализъм, от вчера до днес? Аз ще му отговоря, като стара фльорца, захапала комините на Кремиковци в едната уста, а в другата банковата система?!
- Това вече е прекалено, избива ви и на политика, само знаете да плювате…
- Ами като нямам толкова акъл и аз да оставя една държава, като полупразна уста, с кариеси и гангрени, след като любезно съм и изстискал и последния и грош.
- Абе, то с черногледство не става. Видяло се е, че няма отърване от вас, поне да ви светна. От мисленето е. Ето аз имам идеи, реализирам ги и съм успешен. Развивам успешен бизнес в сферата на услугите.
- Да и самосиндикално се измъквате от кризата. – Каза Пешо и пак започна да прави онова движение с ръцете. Наведе глава и се замисли за бедната България, а това ли трябваше да е определението, което след гръмките обещания за светло капиталистическо бъдеще да кънти в гротеските, които някога са хранели живот?
- Какво правите с тези ръце, стига сте махал?!
- Уча се за по-нататък да си знам как се строи капитализъм.
- Как така?
- От българските специалисти се уча. Как може да извадиш по-бързо пари от един джоб, после те изведнъж да изчезнат в другия ти джоб.
- Абе, я стига си философствал.
- Талант си е, да вложиш двайсет процента от сумата, която си получил за един проект, да отчетеш сто и десет процента, а като погледнеш историята да заприличва все повече на приказката „Царят е гол!”.
Десислава Стоянова
Талант
Влакът се движеше твърде бавно за да не забележи полуразрушените паметници на възможностите, които едно време е имало за работа и печалба. Пешо гледаше и цъкаше с език. Вадеше едната си ръка от джоба, докосваше другата си ръка, която поставяше в другия джоб и пак цъкаше с език и си мърмореше:
- Това е талант, талант е …
След десетото такова движение, седящият срещу него господин го скастри:
- Ако сте ненормален излезте моля! Ако ме разбирате, престанете!
- Да и аз това си викам, ама никой не ме чува. – каза Пешо.
- Какво си викате не ме интересува, пречите ми на мислите.
- То по-добре да не мислим, че по-лошо.
- Абе, айде излизайте.
- Даа, който не изнася, хайде вън. Терминалите са за това, те и дестинациите вече не са толкова привлекателни …
- Абе вие пиян ли сте бе ..?
- Ами, да речем, че за това си заслужава човек да се напие …
- Не ви разбирам и не искам, имам си свои грижи.
- Ами то за това сме на този хал ве.
- Сега вече ще приложа сила.
- То това се очакваше, хич не ме изненадвате, че на кого да подражавате.
- Абе какво ви е на вас?
- Ако ме попита някой журналист как си представяте карикатура на Госпожа Капитализъм, от вчера до днес? Аз ще му отговоря, като стара фльорца, захапала комините на Кремиковци в едната уста, а в другата банковата система?!
- Това вече е прекалено, избива ви и на политика, само знаете да плювате…
- Ами като нямам толкова акъл и аз да оставя една държава, като полупразна уста, с кариеси и гангрени, след като любезно съм и изстискал и последния и грош.
- Абе, то с черногледство не става. Видяло се е, че няма отърване от вас, поне да ви светна. От мисленето е. Ето аз имам идеи, реализирам ги и съм успешен. Развивам успешен бизнес в сферата на услугите.
- Да и самосиндикално се измъквате от кризата. – Каза Пешо и пак започна да прави онова движение с ръцете. Наведе глава и се замисли за бедната България, а това ли трябваше да е определението, което след гръмките обещания за светло капиталистическо бъдеще да кънти в гротеските, които някога са хранели живот?
- Какво правите с тези ръце, стига сте махал?!
- Уча се за по-нататък да си знам как се строи капитализъм.
- Как така?
- От българските специалисти се уча. Как може да извадиш по-бързо пари от един джоб, после те изведнъж да изчезнат в другия ти джоб.
- Абе, я стига си философствал.
- Талант си е, да вложиш двайсет процента от сумата, която си получил за един проект, да отчетеш сто и десет процента, а като погледнеш историята да заприличва все повече на приказката „Царят е гол!”.
Десислава Стоянова