Конкурси на "Червеният ездач"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Изход Спиш ли, Българийо? По улиците ти текат разплакани късове лед. Давят се душите-сираци с опожарено минало. Без име сме ... А бъдещето е горчиво изворче в зениците на майките. Какво сънуваш, Българийо? Реформирахме спомена, а онази толкова стара история е с маска на друга – тази, която отчита години с тире между тях – бездимно, безкръвно, безмълвно ... Празно е. Не коронясахме миналото ти, Но то се венча с вечността. И припламват дедите ни – шепа небесни зрънца със звезди на челата си. Ще се събудиш ли, Българийо? Някой ден ... Може би ... Ще ни резне песента на Балкана – този бог разтопен от робски сълзи, набразден от безименни гробове. Добро утро, Българийо! Сега, на прага, в многоточието на следващия век – с нефтени петна в очите си и празен поглед като за пред хората – ще ни спасиш ли? Ще обгорят ли божествените пламъци в очите на погребани, но живи векове – крилете ни на грешници? Българийо, ще ни покр...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Ежемигове Кафе. Главоболие. Цигарен дим. И изгрев. Задръстена улица. Хора с мутри на Юди, Аз - кръпка плът в усмирителна риза  и луда човешка трева, с дъх на заблуда. Пак слънцето надвесва небесна гилотина. В очите му светът изглежда уязвим в свойта моногамност, безплодие, режими, безпочвени въпроси, истории бездимни... Превръщаме живота си в сутрешни заглавия  и всеки се вживява в роля на оракул. Да бъдем безрезервно мили е полезен навик,  но често ни превръща в Дракули. "Човещина” е дума със добро звучене,  като жена, която ни напуска.  Приятелството - дом необитаем временно  и щорите от обич вечно пуснати. Гнезда бетонни и души гримирали.  Ранени сънища със трънени венци.  Небе, което в душите ни се взира,  прозряло че земята не е за Младенци. Руслана Димова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Балада за врабеца Сред дола поточето замръзнало, в леден сън притворило очи. Ала на врабеца му омръзнало цяла зима сгушен да мълчи. Хвръкнал над поточето и весело изчирикал своето: Джив-джив! Надалече, нашироко се понесло: Аз съм жив. Аз съм жив. Що за смелост, що за дързост врабчова! Зимата със ледени ръце пропълзяла зла и сграбчила на врабеца малкото сърце. Страшна зима. Що ли сторило срещу нея врабчовото “джив”. А в дола поточето повторило: Аз съм жив! Аз съм жив! Борис Борисов

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Бягане в чувал Не искам никаква награда, не ща да стигна до финал. Уж тичам, а отново падам, напъхан във дълбок чувал. Онези, дето само гледат, крещят и се кривят от смях. Нима това ще е победа, щом падам унизен пред тях. О, как веднъж да се измъкна преди последния сигнал. И през прозореца да хвръкна с развят като крило чувал! Борис Борисов

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Чуй, чакалче, малко мое братче... Чуй, чакалче, малко мое братче - как опашчица да не подвиеш? Дето идеш – всякъде те гонят, дето стъпнеш - всякъде те бият! Всяка твар желае да живее, но кажи ми – как да оцелее, в тоя свят на вълци и чакали, свят без обич и без идеали, свят на алчни новобогаташи, на крадци свирепи и апаши? Отдръпни се в храстите страхливо. Престори се - да останеш живо. И гладувай, и събирай злоба, а когато пак въстане роба, ще се вдигнем, и ще победиме, и по-хубав свят ще изградиме! Ангел Чортов

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Вяра Аз познавах младеж - като слънце! Аз познавах младеж - като здравец! Аз познавах младеж - като радост! Талантлив! Отзивчив! Всеотдаен Но чувствителен! Всяка неправда в него екваше като камбана, а в очите му светлият пламък лесно гаснеше в облак от влага! И написа той думи студени, с ясна кръв от разрязани вени: "Отвратителни и жестоки са на човешкото стадо законите! Аз реших да прекъсна живота си - нищо общо да нямам с хората!" Всички близки в сълзи го обляха. Всички чужди, които узнаха, "Бил е болен!" - със присмех казàха! Той бе болен. От същата болест аз бях болен - недостиг на вяра! Знам как мъчи тя денем и нощем, как ума и сърцето изгаря! Какво обаче мене ме възпира, да не пробия своя слепоочник? Аз ще умра, но своите илюзии на гробищата няма да изпратя! Животът е безкрайна еволюция! Ще има още много революции! Брони...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012 Отечество По Иван Вазов "Отечество любезно, как хубаво си ти!" Уви, децата ни сега омрази сеят, сред нивите разплакани бурен див цъфти. В горите, вместо птици, пламъците пеят и пада дъжд отровен от звездни висоти. "Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?" С души, за теб отдавна слепи, твойте синове сред чуждите земи откриват красотата. Бездомни, унизени - в хазартни светове заменят бащин спомен за еврова заплата. "Отечество, не си ли достойно за любов?" Такава бе за Левски, Ботев, Караджата - за теб единствено, като по божи зов, поеха към смъртта, целувайки земята. Нима за смърт такава днес някой е готов? "Ти Рай си, да, но кой те прилично оценява?" Миражен спомен стана гордият Паисий - "Историята" родна гърци притежават. Сега "безумни юроде" са политици и българската чест покриват с черна слава. ...