Марина Димитрова - Подялбата
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА
Подялбата
Селцето, сгушено някъде в джоба на елека на планината, съвсем обезлюдя. Младите се изнесоха в чужбина, останаха само няколко бабички, двама-трима едва кретащи старци и разбира се селския идиот. Те бяха толкова бедни, че дори и циганите не ги закачаха. Впрочем, същата участ имаха повечето села и градове в тази забравена от света, бога и хората държавица. Гората прииждаше към селата, обграждаше ги. Дивите зверове станаха по-смели и необезпокоявани слизаха чак до селото. Напразно, там нямаше нищо за ядене, освен костеливите, жилави старци. Вълкът, като тартор на животинския свят в тези гори, изпрати вестоносци до всички зверове със заповед: Утре всички на извънредно събрание за решаване на жизненоважния въпрос – храна!
На другия ден, в уречения час, на поляната за събрания заприиждаха всевъзможни малки,големи и средни твари, Та кой можеше да не се подчини на големия,страшен вълк? Те заеха своите места, по групи, видове, принадлежност, цвят и значимост и чинно зачакаха. Върху една височинка на поляната, удобно разположени на дънери стояха важно богоизбраните и надменно оглеждаха присъстващите, преценяваха ги и нещо тихо си шепнеха. Последен, с тежка, бойна крачка пристигна председателя – вълкът. Той строго погледна към аудиторията, фиксира с поглед един,после втори, направи няколко забележки и царствено се разположи на широкия, комфортен пън. Секретар беше лисицата. Тя откри заседанието при следния дневен ред: точка първа и единствена – съдбата на старците от селото, след което даде думата за предложения и изказвания.
От групата, която беше в опозиция на вълка, нервно подскочи бялката и пискливо изврещя:
-Какво толкова ще се церемоним с тези старчоци, каква ни е ползата от тях, вече нищо не снасят, само плюскат ли, плюскат. Да ги изядем и да се свършва.
Бавно се надигна червената мечка и категорично заяви:
-Другари,трябва да помислим за тези клети душици там, в селото, дето толкоз години ни хранят, но откъде да вземем храна, то за нас няма, че за тях ли? Затова предлагам да отидем там, да им изръмжим страшно, те все от някъде ще намерят храна, както винаги, я баница, я пита.
-Аз също съм за това да изядем тези противни старци - надигна муцуна порът - знаете ли колко нелицеприятни неща научавам за тях като ровя около къщите им?
- А, не, не съм съгласен - гордо извиси рога еленът - ако ги изядем,губим електората и кой ще гласува за нас на следващите избори?
- Ти пък,колко си глупав - хитро се подсмихна лисицата - нали сме си все ние, нали всичко, което успеем да вземем от онези идиоти в селото ще си го делнем след тази пародия наречена „избори”, ха, ха.
-Как така ще си го делнем - извиси глас соколът - аз не съм съгласен да деля с никого приходите от суверена, както и самия него!Мисля,че се договорихме по въпроса,нали г-н Председател?!
Сойките, свраките, чинките и другите пернати зацвърчаха, заграчиха,някои дори възмутено отлетяха нанякъде. Настана невъобразима суматоха. Зайците се изпокриха предвидливо в храстите готови за скок към този който ще заграби най-големия пай от баницата, с която смятаха да обложат онези идиоти в селото.
Лисицата напразно натискаше звънеца и се опитваше да въдвори ред в залата, пардон, на поляната. Никой никого не слушаше, всеки крещеше нещо и обвиняваше опонентите и съпартийците си за „плачевното положение”.
Над цялата тази врява се извиси мощния вой на вълка. Той яростно удари с лапа по креслото и изрева:
-Слушам ви аз, слушам ви глупостите и разбрах, че от вас нищо не става. Ами я ми кажете, ако изядем старците, дали няма лъвът от западните земи да размаха пръст и ни се скара. Аз такава отговорност не мога да поема. После кой ще ни подхвърля недогризаните си кокали, а?! При кого ще ходя на разходки и угощения,а?! - и той ядосано махна с лапа.
На поляната се възцари гробно мълчание. Костенурката плахо допълзя до лапите на господаря си вълк и виновно наведе глава. Дори и пеперудките, които кацаха от глава на глава на по-заможните членове замръзнаха. И те добре знаеха - не бива да се дразни господаря.
И сред тази свещена тишина дивата свиня изквича свирепо – А пък аз съм гладна и не ме интересуват никакви лъвове, мечки и други! Отивам да ям старците! - и тя устремно се юрна към селото. След нея затичаха мечката, заека,бялката таралежа пернатите, пълзящите, въобще всички. Начело в бърз тръст бягаше вълкът,а зад него лисицата.
Те вкупом налетяха върху шаштисаните старци и ги загризаха все още живи.
Марина Димитрова