Конкурси на "Червеният ездач"

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Как започнах да се смея! Аз съм една нормална жена. А нормалните хора, понякога се усмихват…Нали така! Но аз не мога да се усмихна…Повярвайте ми и затова искам, ама много искам да се усмихна и започвам да търся нещо, което да ме накарат да се усмихна… Пускам телевизора и чувам „Изпратете есе мес, на еди кой си номер, за еди какво си…” Превключвам на други канали и чувам страховити неща от които ми настръхва косата. Най-накрая попадам на една телевизия в, която се говори само за пари. Гледам една жена, спечелила от игрите един милион лева, която широко се беше ухилила, ама чак до уши. Мисля да се усмихна и започвам да си разтягам устата с пръстите на двете си ръце, ами не става… Дори и насила не мога да се усмихна… Помислих си, че ако аз спечеля, едва тогава ще се усмихна. Спирам телевизора и решавам да се поразходя малко по широките и прави улици на моят град. Викам си – сега ще си купя талон от лафката за последен ...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Радвайте се олигарси „Комунизма си отива“ - пееше преди години един много талантлив, но неправилно ориентиран певец. Дали е така? Той е тук, но се е преобразувал в нещо друго - пазарна икономика. Демек в чист капитализъм. Начело на този капитализъм застанаха ТЕ, пишман комунистите оглавяващи някога БКП и техните протежета. Застроиха новите демократи новия капитализъм с жар, с любов. Раздържавиха и накупиха за жълти стотинки заводите и предприятията, теглиха по някой и друг милион и се впуснаха в надпревара за големите печалби. Едни оглавиха индустрията, други енергетиката, а трети плячкосаха селското стопанство. Започна дивата експлоатация. Разпродажба на активи, съкращения по предприятия, ниски заплати на работниците, десет-дванадесет часов работен ден. А народът - заблуден от многото обещания, от красноречивите оратори по митингите на площадите, се луташе ту на ляво, ту на дясно и се радваше на прехода. Докато н...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Милосърден гост Коледа! В къщата – мрак,  а на „трапезата“- глад!  Всяка вещ- за бедност е знак,  пълзи навсякъде хлад…  Под дрипи болен лежи,  самотен стар клошар,  В душата му - камък тежи,  зове Смъртта за другар.  Ето, тя е на прага -  ангел милосърден.  Хладната си длан слага  на челото усърдно:  - Тази нощ съм ти гост,  Човеко, чух молбата.  Чуй, предлагам ти тост:  „Край! Край на самотата!  Край на глада, студа,  край на всяка тревога!“  Днес ще те отведа  на среща мила с Бога.  В този груб, жесток свят,  живот за тебе няма.  Ти си на мъки богат,  и с надежди – измама.  Хайде, подай ръце!  Усмихни се, Човече!  Имаш болно сърце?  Свърши мъката вече!  Ще те даря с покой,  сълзите ще измия,  от бед...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Живот Пътувам в автобуса- жега, прах и мръсотия. на задната седалка се подрусва старица в дрипи – немотия. Край мене хора смръщили лица навъсени,унили,угнетени, сериозни и замислени деца и старци от живота победени. И всеки вперил поглед мълчалив унесен в мисли тъжни,черни, за утре хляб ще има ли, макар горчив и за париците мизерни. До мен стои жена и плаче, а пък зад нея луда скача, пищи, дере се пеленаче, пиян девойчето закача. Напред май някой изруга и друг отвърна му с псувня, пиянски бой се разигра, а трети вика ”ей,свиня!”. На спирката се качва цигане, разтяга стар акордеон и той е като всички нас – оказион, дано да захладнее днес поне. Марина Димитрова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Намаление и КО Днес на градската пътечка, не всяка жаба има гьол, контето потомък е на боримечка, ах, колко хумор в Учен дол... Властта е синоним на Терминатор, а народът на инсект, по избори подаряват му вибратор, за всяка сфера и аспект. Респект! Респект! Терминалът е желан приятел, вселена друга може би, на промените е ветропоказател - Обменът! В Европа ние, тук пък Хабибѝ... Прощай! Прости! Двадесет и седем удара в минута, преизпълват петилетката с палати, по фондове, пътеки и проекти, политиката камбаните си клати. Кой ще плати, а кой ще пати?   Десислава Стоянова

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Чакалнята Винаги се движа далеч, далеч зад кервана, на дни, на месеци, дори на години. Дали това е въпрос на характер? До каква степен е намесена съдбата, свързано ли е с мисията ми на Земята... – никой не може да отговори. За мен съм си го приел и си шляпам по този начин.  Притеснява ме пустинята, през която се движа, и опасностите, които могат да ме сполетят. Мога да не уцеля правилния път, да пропусна някой жизненоважен оазис или да съм си избрал неподходящо място за нощуване, да стресна някое дребнозъбо влечуго, с мощна, неспасяема отрова, което да ухапе агресора и да ”дам фира“. Това, че ще ”дам фира“, все някога ще се случи. Единствените възможности са, че това може да се случи по естествен или по трагичен път. Може да е днес, утре или след десет години. Може да е след повече години. Само Господ знае това, а той не общува с подопечните си. Той раздава правосъдие, по своите закони, които някакви през древн...

КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА И СОЦИАЛНА САТИРА Нереални измерения Живеем в нереални измерения. Предричаме, очакваме знамения, затънали до шия в прегрешения. Живеем в инфантилно несмирение. Скалъпваме фалшиви изречения, забравили какво е откровение. Живеем в постоянно огорчение, претъпкани с нечисти намерения... И.. вечно молим се за опрощение... Малинка Цветкова Художник Надежда Цанова Глас народен Реши народът и избра възхода. - Феодалът - кмет - за смет!... Малинка Цветкова