Конкурси на "Червеният ездач"

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Крехка същност Проблеми, болки и тревоги, облечени и босоноги, към нас уверено препускат. Поглъщат ни и бясно хрускат човешката ни крехка същност. Остава празната ни външност – със скрупулите да се бори. Сама със себе си да спори... Малинка Цветкова, 20.04.2016 г. Мисията изпълнена – Ти си никой! Няма да мислиш! Няма да даваш предложения! Няма да говориш! Ще работиш и ще мълчиш! Ако не – изчезваш оттук! В тази къща става това, което аз кажа... – крещеше като обезумяла Валя. Стъписах се. Не вярвах на ушите си. Последната реплика я бях слушала от нея десетки пъти. Но останалите?!... Никога не ми е минавало през ума, че е възможно някой да изрече тези слова. В 21 век! И да ми се случи на мен, без дори да го заслужавам. Не е честно!... Несправедливостите винаги са ме изкарвали от релсите. Още от малка им се опълчвах... Цялото ми същество се разбунтува след тези думи, но се овладях. С огромно усилие. Не исках да загубя възможността да работя за най-д...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Човекът с акордеона На тротоара свири всеки ден – насъщния изкарва, както може. Той сигурно със дарба е роден, но нея кой почита днеска, боже? Подхвърлят му по някой друг петак – заслужил си е лептата горчива, ще преживее някакси все пак, щом има свойте пръсти талантливи и вярва във красивата измама, че на човека в този тъжен свят му трябва малко – хляб и песен само и само с тях е истински богат. Людмил Симеонов

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Трудът е безнадеждна песен Все по-трудно може да се трудиш, за живот достоен да се бориш. И в системата - коварна, луда - властници притискат те отгоре... А труда наричат вече "бизнес". И човекът се компютризира... Мафиотства. Прави внос и износ. Или трябва да проституира... Как да бъдеш честен и успешен? По-добре безчестие се плаща. И трудът е безнадеждна песен. Безработицата - болка страшна... Марин Тачков, 15-16 юни 2017 г.

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Приближаване към Свободата Милостива ли е епохата, жестока ли? Всекиму - своето виждане, своето гмуркане - в плиткото и дълбокото. Рушим ли нагло ? или съзиждаме? Подскажи ни с единствено твоя теория, цвете китно, оптимистично кръв от мак ни прелей - да се борим да сме част от добра поличба. И с гледец ведрочист като Дякона да усетим нещата най-право. Ако не днес, кога тогава ще разнищим из себе си мрака до сборуване с лъвски скок вечното приближаване към Свободата и до вятър, ехтящ уж далечно, а пък истински брулещ в лицата ни? Жестока ли е епохата, милостива ли? Всъщност - трябват дела вместо питанки. И Апостолски дух - монолитен като полет - без грам съпротива. Звездна монада Спор за него се води днес - кой, кога и защо го предаде. Той е светлият противовес на смъртта и е звездна монада. Преброява народна пара и е взрян синеоко и честно в най-свободната наша зора и й вярва и пее й песни. Той е в нас. Ние - в него. Нали точно тъй и светът продължава. И какво,...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Сточна гара В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шейсет. Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.  – Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си. Строполи се върху стола и жадно запали цигара.  – Какво ти е? – попита го другарят му. Той изглеждаше сънен. Наближаваше шест сутринта и смяната току-що беше приключила. – Гладен съм. Това кисело мляко, дето го дават през нощта... – По-кисело е, да – съгласи се другият. Хапнаха. Хлябът беше препечен и миришеше добре. По стрехите се чуха остри капки, не валеше, срутваше се сякаш дъждът. Отдавна говореха, че ще вали, после щяло да стане на сняг. – Не искам да се прибирам вкъщи. – Ниският беше станал още по-нисък. Столът изглеждаше по-значим от него и той съзнаваше това. – Има ли къде другаде да отидеш? – Такава е думата. Няма къде да о...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Бригантина Беше красива и горда северна красавица, родена в корабостроителницата на град Кил. Пуснаха я на вода с почести и пое пътя си по северните морета.Беше млада и силна и с лекота преодоляваше студенината и бурите. Коварните северни богини й изпращаха препятствия – подводни рифове, каменни планински тролове, фиорди, бури и морски чудовища.Напориста и ентусиазирана, бригантината елегантно и маневрено ги избягваше и продължаваше по вълните. Няколко пъти спаси екипажа от гибел.Моряците я боготворяха.На нея се чувстваха в безопасност както при девет бала вълнение в непрогледните нощи,така и при нашествието на километрови моруни и риби-мечове на бака и кърмата. При последната схватка със северните стихии бригантината беше тежко ранена. Вкараха я в пристанището за ремонт.Подновена и пребоядисана след два месеца я продадоха на друг собственик и пое с нов екипаж по нов курс – на юг.Тези морета бяха ласкави и топли. Сприятели се с делфините и чайките, които я с...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Манол и градинката Преди да го сполети нещастието възприемаха Манол като глупак.  Как инак да бъде определен човек, който през почивните си дни се грижеше за детската площадка край жилищния блок, без да е задължен да го прави и без да му се плаща?  Когато пострада при производствена авария и се наложи да ампутират единия му крак всички от жилищния блок очакваха, че сега ще се кротне, ще почне да пляска карти както всички пенсионери. Но не стана така.  Рано сутрин Манол отиваше в градинката и нещо правеше.  Тъй като тук нещо не оставаше скрито, скоро се разбра, че той се е снабдил с чувалчета и почиства градинката, събираше разхвърляните пластмасови бутилки, найлоновите торбички... Даже фасовете събираше. А те бяха безчет.... Наблюдаваха Манол с любопитство и повдигаха рамене – луд по своему.  Даже се смееха, като го виждаха да куцука с едната ръка с патерицата, а с другата да влачи към контейнера, пълно с боклуци, чувалче. ...