Конкурси на "Червеният ездач"

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Зов за мир „Тоз, който дълга си изпълни, да знай достойно е чедо на родния край.“ „С перо и меч“ - Пламен Панчев Как да не те облее пот, когато чуваш, че някъде нова война се разпалва и умират хора! Майки пищят, старци тъжат, деца сираци остават. Скръбта заключва душите. За прекършена радост няма надежда, няма просперитет. Земята с кърви напоена. Дори хоризонтът е обагрен. Защо допускаме това? За войната няма затворена врата. Днес е някъде далеч без гаранция за утре. За мир радувайте, мили хора! Пазете свободата, че тръгнат ли войниците страшно, много страшно става! Павлина Петкова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Благословен На дядо Илия. Поклон! Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, късмет, разум, сила и вяра, че изгубиш ли вярата всичко друго ще те напусне... като страхливо отстъпление пред врага. А за отстъпление няма време. Ще минеш през това поле и нищо не би те спряло. Е, освен някоя мина, но какво пък... Оглеждаш се. Няма сапьори. Тръгваш сам. Внимаваш за скачащи мини. Да умреш за Родината е геройство. А, не! Вяра, вяра… Търсиш вярата, че разсъдъка ти ще побегне първи, ако нея я няма. Макарата на гърба тежи... Нищо. Важна е задачата. „Свързочниците… Дайте връзка с...“ – каза командира. „Слушам!“ – отвърнахме и тръгнахме. Не всички ще се върнем. Накъде точно е посоката никой не знае. Няма пътища, няма села, ням...

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" По една звезда И пак поглеждам към небето звездно, блести спокойно всяка там звезда.. В душата ми е някак гневно, защо сме на Земята постоянно във война?! Мирът, високо в небесата, ценен от всеки с душа, да дойде долу на земята и да покори на тоз и онзи съвестта. Защото от години много човекът е превърнат в звяр. Не вижда как освирепяват и децата, пълни с доброта и цвят. Изгубват те звездите в сърцата, звездица, нужна им да виждат красота в природа, в музика, в човека, изгубват своята душа.. Нелепо е да търсим все виновни и да създаваме все повече кавги, войни присъщи на животни да водим, докато скърбим. Души погубени, души невинни умират, ей така, безчет, защото някой някога решил е: „Защо да ги не победим?“. Смъртта е близо, оръжия се готвят, но няма ли възможност за това да протегнем всички ръка свята и да посадим звезда в нежната душа, да я напълним с нежност и с доброта, мирът да не е вече дума нужна, защото няма място в света ни за войн...

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мирът Светът, в който живеем, нерядко ни обърква със своята същност и разменени ценности. Сякаш спокойствието и вътрешният мир на всеки човек индивидуално са изчезнали, а това оказва после влияние и върху глобалната картина. Затворени сме в общество, което ограничава свободата и правата ни, а това поражда желание за бунт, за война. Всеки се стреми да брани личното си пространство, както сметне за добре, защото е уверен, че Божественото и природата му дават този прерогатив. Какво се случва. когато нещата не опират само до личния мир и личния интерес, а се прехвърлят на едно по-високо ниво, даже световно бих казала? Липсата на мир на глобално ниво е вече породена от човешката алчност – едно от най-първобитните чувства, което носим в себе си. Всеки се стреми да заграби повече, но винаги за сметка на другия и така враждуващите страни се оказват на бойното поле ... буквално. Мирът също е ценност, на която човек бива възпитан. Той научава за него и...

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Мир Мирът цъфти по дулата на танкове, а безоката смърт се сниши в сблъсъка с вярата, шепа вятър простреля уморените гълъби, вятърът се дуелираше с шпагите на несретници. Аз подхвърлям последния топъл стих на доверие на безкрайната, тъмна съдба. блъсвам рамо в гилотината на деня и вали синята ми надежда. И ръцете ми стигат само да докосна оная вис, натежала от птици и време. Белоцветните вишни плачат в дъжда за безмерното щастие. То се блъска в хралупите, а совите предвещават нов век, мирът ръми като сняг- или може би вишната пише онова дълго стихотворение за устни, изгорели от пясъка на нежността? С писък се втурват онези забравените, нежни предвестници на пролетта. Тези вишни от никой нечакани раниха дъжда със свобода. Тя се плисна по мръсните улици, спря погрома на светли надежди. Нарисувай ми време в чаша вода- да е синьо и живо като тебе. Да говори с гласа на бялата вишна, да докосва, да иска, да създава живот. Хайде, белоцветно дърво на...

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ" Войникът и пианото Гърба му шмайзерът бодеше. Отново и отново подбуждаше плътта да стреля. Но войникът спеше и в просъница не чуваше заповедта. Мираж ли бе? Едно пиано издигаше снага сред мъртвите руини. Погали го в несвяст замаян, забравил що е страх дори от скрита мина. И по клавишите приплъзна невярващ пръстите,отвикнали да свирят... Оръжието в миг замръзна, усетило сега, войната че замира. Клавишите се подчиниха... Разбягаха се тоновете полудели! Смъртта и бомбите се скриха! Войникът се завърна в мирните недели... Лили Чолакова

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС " МИРЪТ" Мирът - бялата лястовица Мирът – недостижимо понятие заради човешка жажда за власт, господство и алчност. Мирът – лелеяно състояние от всяко нормално човешко същество за света. Мирът – вечната цел на разумните. Мирът – бялата лястовица за всички преживели война. Време е да го изискаме и да го получим! Аз зная, че светът отдавна се е уморил от воюване, защото войните носят несигурност, нещастия и смърт. Толкова много смърт на наши себеподобни… Всъщност не ви ли се струва прекалено ненормално в XXI –ви век човек да стреля в човек, заради нечии други неясни цели и стремления? Обикновено на огневата линия са онези като мен и вас т.е. обикновените хора, на които им е внушена някаква идея, чиито мозъци са промити, заради задкулисни машинации и са впрегнати в поредна война. А онези, които измислят войните, обикновено стоят в кабинета си, пият си уискито и не се интересуват колко животи поглъща задвижената от тях машина за унищожение на хора. Колко ...