Конкурси на "Червеният ездач"

Имам честта да представя електронното издание на литературния сборник "Съвременният свят в творчеството на жената" на днешния знаков ден 8-ми март! Благодаря на всички жени автори за участието с художествени, откровени и оригинални произведения! Благодаря на Пенка Гайдарова за подарените прекрасни рисунки! Благодаря на Петя Георгиева за оформлението на книгата! Петър Христозов - редактор. За четене: http://www.calameo.com/read/00421521607735e465543 За изтегляне: https://drive.google.com/open?id=0B1AZdLqd5iz7MXh4ZXJVZ0JqUGc&authuser=0 В "по-академично" оформление: За четене: http://www.calameo.com/read/00421521677156cd9bdef За изтегляне: https://drive.google.com/open?id=0B1AZdLqd5iz7cXZVUkRTVmdVZjg&authuser=0

Рисунка, художник Пенка Гайдарова

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Застъпницата    Жените около ковчега вдигнаха глави при познатия звук. По пътеката отвън почукваше бастунчето на леля Лина, наричана от цяло село „погребалният агент”. Спогледаха се многозначително. Цветана вдигна вежди, а Люба изсумтя. Нямаше нужда от думи. Неотменима традиция беше леля Лина да присъства на всяко погребение в селото, тъй както беше традиция всички да се дразнят от това и да коментират зад гърба й. Вратата се отвори със скърцане. Люба си помисли, че това звучи зловещо, сякаш ей сега в стаята ще влезе смъртта. „И какво, ще влезе и ще каже „бау” ли?” – присмя се тя сама на себе си. „Това е просто леля Лина, съседката, ужасно досадната бабка, която не пропуска погребение, рови по ковчезите, за да провери налице ли е всичко нужно и не пропуска нито една подробност с орловия си поглед”.    Всъщност, сравнението със смъртта си беше доста на място....

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Оцеляването Оцеляването спестява мечтите, то няма помощни колела, опростява нещата и озлобява тълпите, състезателите със спечелени теглила. В транспаранти хората оповестяват, от какво са оцелели до сега и как дори без хляб не се предават, с потъпкани права от краката на врага. Е да, врага избира го народът и после са завърта в сетен кръг, избрал рулетка руска за изгора, отново гладен, тегли чуждии плуг. Изплаща дълговете на избрани, чиито джобове са бездънни и двадесет и пет години пак са изиграни, ходовете същи и никога разумни. Куфар    Ето, започва и тази история от някъде, някъде по средата или по – към настоящето. Главните герои са хората, от всякъде и за никъде. Тук ще ви разкажа истории, реални и не чак до там, но не подредени, а разпокъсани и някои от тях дори преразказани.    - Имало едно време, хора, които не мо...

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Старата круша Тя беше огромно красиво дърво – с прекрасна зелена корона. Бе спряла годините сякаш с добро – безгрижно живее на склона. Под нея си криеха стомни жътвари и вързваха бебето с люлката, а пладне когато потта им ожари, се кротват, в почивка, под сянката. Тя беше щастлива, че може за тях да бъде прохладна закрила! Разквасваха устни напукани с плод, от нейната сладостна сила. А дънера стар - с огромна хралупа, стремително пиеше мощ, от майка земя и сила натрупа – да бъде за бурите коз. Блажено живееше старата круша, бе дала от себе си всичко, та пътник незнаен, кога се заслуша, да чува във клоните птички. И пазеха спомени мили за нея, всички които я знаят. И слънцето праща лъчите при нея роса от листата да пият... *** Един ден, със скъпа и мощна кола, богат чужденец я отмина! А после се върна. Под сянката спря и си пожела...

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Обичай ме Обичай ме, когато полудявам от стачки, монополи, безпаричие, реват неистово площадите и прецъфтяват първите кокичета. До премаляване обичай ме, защото бърза невъзможния ми делник и лутам се по магазините за евтини илюзии, с които да удавя мислите си черни. Обичай ме, когато се съмнявам за бъдещето си безцветно, когато мартенски светкавично взривяват се горите и ливадите. И може би ще стана хубава от твоето накъсано, тъй непохватно искрено и ненаситно обладание. Изпивай ме… По мъжки заглуши ревящата тълпа по магистралите. На кризата в охлузеното време Детето на съседката ме пита: − Какво е гей, какво е политика, АЕЦ-ът ли донася тока, защо е майка ми на митинг? Любят ли се прелетните птички, имат ли пчеличките ушички, защо му е на кучето ваксина, продава ли се бебе в магазина? Защо са полудели тези луди крави, птичи г...

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Бездомник Сиротна вечер до тягост е сама- а сенките й се гонят под стрехите. Някой пред монитора дими с лула, друг задрямал, унесен от мечтите. Градът е от предчувствия смълчан, закана сякаш днес някому отправя. Някъде му прикадяват с бял тамян, а другаде- мили приказки разказват. Бездомник зъзне под съблечено дърво, а в него скрито тишината се разтваря. Градът заспива след поредното танго, а пак бездомникът си търси нова гара. Като сянка скръбна тътри морните нозе, дрехата му по земята пътечките чертае. Денят му е преминал в борба безхлебен, а поднася му нощта студената си дрямка. И сгушен тъй… у себе си се сякаш сврял, дъхът му вие стон след стон и за мнозина. Очите му, безизразни сега, от студ мълчат, дали ще преживее идващата черна зима. Припада мрак- повива всичко с наметало, а обич нежна в нечий дом разказва си шеги. Бездомникъ...