Конкурси на "Червеният ездач"

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Застъпницата    Жените около ковчега вдигнаха глави при познатия звук. По пътеката отвън почукваше бастунчето на леля Лина, наричана от цяло село „погребалният агент”. Спогледаха се многозначително. Цветана вдигна вежди, а Люба изсумтя. Нямаше нужда от думи. Неотменима традиция беше леля Лина да присъства на всяко погребение в селото, тъй както беше традиция всички да се дразнят от това и да коментират зад гърба й. Вратата се отвори със скърцане. Люба си помисли, че това звучи зловещо, сякаш ей сега в стаята ще влезе смъртта. „И какво, ще влезе и ще каже „бау” ли?” – присмя се тя сама на себе си. „Това е просто леля Лина, съседката, ужасно досадната бабка, която не пропуска погребение, рови по ковчезите, за да провери налице ли е всичко нужно и не пропуска нито една подробност с орловия си поглед”.    Всъщност, сравнението със смъртта си беше доста на място....

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Оцеляването Оцеляването спестява мечтите, то няма помощни колела, опростява нещата и озлобява тълпите, състезателите със спечелени теглила. В транспаранти хората оповестяват, от какво са оцелели до сега и как дори без хляб не се предават, с потъпкани права от краката на врага. Е да, врага избира го народът и после са завърта в сетен кръг, избрал рулетка руска за изгора, отново гладен, тегли чуждии плуг. Изплаща дълговете на избрани, чиито джобове са бездънни и двадесет и пет години пак са изиграни, ходовете същи и никога разумни. Куфар    Ето, започва и тази история от някъде, някъде по средата или по – към настоящето. Главните герои са хората, от всякъде и за никъде. Тук ще ви разкажа истории, реални и не чак до там, но не подредени, а разпокъсани и някои от тях дори преразказани.    - Имало едно време, хора, които не мо...

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Старата круша Тя беше огромно красиво дърво – с прекрасна зелена корона. Бе спряла годините сякаш с добро – безгрижно живее на склона. Под нея си криеха стомни жътвари и вързваха бебето с люлката, а пладне когато потта им ожари, се кротват, в почивка, под сянката. Тя беше щастлива, че може за тях да бъде прохладна закрила! Разквасваха устни напукани с плод, от нейната сладостна сила. А дънера стар - с огромна хралупа, стремително пиеше мощ, от майка земя и сила натрупа – да бъде за бурите коз. Блажено живееше старата круша, бе дала от себе си всичко, та пътник незнаен, кога се заслуша, да чува във клоните птички. И пазеха спомени мили за нея, всички които я знаят. И слънцето праща лъчите при нея роса от листата да пият... *** Един ден, със скъпа и мощна кола, богат чужденец я отмина! А после се върна. Под сянката спря и си пожела...

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Обичай ме Обичай ме, когато полудявам от стачки, монополи, безпаричие, реват неистово площадите и прецъфтяват първите кокичета. До премаляване обичай ме, защото бърза невъзможния ми делник и лутам се по магазините за евтини илюзии, с които да удавя мислите си черни. Обичай ме, когато се съмнявам за бъдещето си безцветно, когато мартенски светкавично взривяват се горите и ливадите. И може би ще стана хубава от твоето накъсано, тъй непохватно искрено и ненаситно обладание. Изпивай ме… По мъжки заглуши ревящата тълпа по магистралите. На кризата в охлузеното време Детето на съседката ме пита: − Какво е гей, какво е политика, АЕЦ-ът ли донася тока, защо е майка ми на митинг? Любят ли се прелетните птички, имат ли пчеличките ушички, защо му е на кучето ваксина, продава ли се бебе в магазина? Защо са полудели тези луди крави, птичи г...

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Бездомник Сиротна вечер до тягост е сама- а сенките й се гонят под стрехите. Някой пред монитора дими с лула, друг задрямал, унесен от мечтите. Градът е от предчувствия смълчан, закана сякаш днес някому отправя. Някъде му прикадяват с бял тамян, а другаде- мили приказки разказват. Бездомник зъзне под съблечено дърво, а в него скрито тишината се разтваря. Градът заспива след поредното танго, а пак бездомникът си търси нова гара. Като сянка скръбна тътри морните нозе, дрехата му по земята пътечките чертае. Денят му е преминал в борба безхлебен, а поднася му нощта студената си дрямка. И сгушен тъй… у себе си се сякаш сврял, дъхът му вие стон след стон и за мнозина. Очите му, безизразни сега, от студ мълчат, дали ще преживее идващата черна зима. Припада мрак- повива всичко с наметало, а обич нежна в нечий дом разказва си шеги. Бездомникъ...

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Милиард и четвърт Мамо, във чембера на лятото съм пурпурнобожурена със дайрето във ръка, до мен са децата ми, мамо - оранжеви филизи на брега, все съм опака, калдъръмено цвиля по ръба на една пустинна тишина. Бях по млечния сърп със душата си, отпих по глътки лунновинена, отсядах във скута на залеза с бледосините очи на полския синчец, превързах навяхнатия глезен на небето, но сега се завръщам - чакат ме моите милиард и четвърт деца от Руанда до Егея и Алпите и ако те си подадат ръце около Земята ще дими сърце от кипнал оранж, препълних бохчата със житени зрънца, горска очанка и юнско еньовче в писани стомни нося водица, изкласявам игличина, както мога, скитам се по сватби босонога, петите ми - камъни във пепелта, бия дайрето, извивам се в песни, от глад децата си, за да спася. Омесвам цветове, по месечина бая, бели сахани със думи ост...

Литературен сборник подготвен от "Група за социална поезия и художествена проза" и "Червеният ездач". Горни Лом на жертвите при взрива в оръжейната фабрика Октомври пристъпи със взрив в календара и в Горни Лом клада издигна. Небето е траурен креп над България - жалейка за жертви невинни. И кой е виновен за тази трагедия? - Петнадесет млади сърца в пепелта! Изтрий си сълзата , Родино, и гледай как тук тържествува смъртта. Небрежност ли, грешка ли? - никой не знае. За всичко си има причина. Пръстта ще погълне жестоката тайна. А после трева ще поникне. Тази пролет - 2013 Щъркелите даже изпревари. Но не цъфна. Вдигна знамена. Плисна по площади, тротоари яростна, невиждана вълна. Ропот се издигна чак до Бога. А зората кървава изгря. Въдухът се люшна от тревога. Някой като факел изгоря. Тази пролет дълго ще се помни. Тя пося в измъчената пръст мъката на гладни и бездомни. И написа името си с кръв. Елица Ангелова : "Родена съм през март, 1980 г. в Плов...