Миглена Янева - Молбата на едно малко дете

ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС "МИРЪТ"

Молбата на едно малко дете

Над обвития във страх и ужас град,
падат кървави,злокобни нощи,
а на смълчания от болка стар площад
едно дете не се прибира в къщи.

Стиснало в треперещата си ръчичка,
вехтото си скъсано меченце,
говори тъжно на изгрелите звездички
с насълзени и тъжни оченца:

,,Хей звездички, моля, помогнете!
Кажете на добрия Бог от мен,
да ме върне на мама и тате в ръцете,
да ни върне спокойния ден,

че тук сега е страшно,вместо дъжд валят,
капките метални на смъртта.
Вместо в градините цветята да цъфтят,
се стеле само сивата тъга...

Нека по ангелите си изпрати
бялото цвете на мира
и страха и ужаса отпрати
накъде далече от света.

Аз искам пак както преди да си играя
с другите деца до мрак
и после уморен от игрите да зная,
че при мама ще се върна пак.

Чухте ли,звездички малки,моята молба,
аз на вас я казах ,вие му кажете!,,
Така мълвеше детето самичко в нощта,
стиснало своята играчка във ръцете.

Над него кървавата нощ изсипа
металния си дъжд, закри луната.
Детето само тихичко изхлипа
и като прекършен цвят се свлече на земята.

Минаха години след ужасите на войната,
сега на новия площад белите цветя
вечер тихо шепнат на звездите и луната,
че момченцето е благодарно на нощта,

в която звездите са предали на добрия Бог,
неговата искрена молба,
вместо бомби,смърт,военен рог
да върне пак при нас Мира.

Мимиглена Янева