Конкурси на "Червеният ездач"

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Сточна гара В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шейсет. Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.  – Два чая също! – добави към поръчката по-ниският, който едва се държеше на краката си. Строполи се върху стола и жадно запали цигара.  – Какво ти е? – попита го другарят му. Той изглеждаше сънен. Наближаваше шест сутринта и смяната току-що беше приключила. – Гладен съм. Това кисело мляко, дето го дават през нощта... – По-кисело е, да – съгласи се другият. Хапнаха. Хлябът беше препечен и миришеше добре. По стрехите се чуха остри капки, не валеше, срутваше се сякаш дъждът. Отдавна говореха, че ще вали, после щяло да стане на сняг. – Не искам да се прибирам вкъщи. – Ниският беше станал още по-нисък. Столът изглеждаше по-значим от него и той съзнаваше това. – Има ли къде другаде да отидеш? – Такава е думата. Няма къде да о...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Бригантина Беше красива и горда северна красавица, родена в корабостроителницата на град Кил. Пуснаха я на вода с почести и пое пътя си по северните морета.Беше млада и силна и с лекота преодоляваше студенината и бурите. Коварните северни богини й изпращаха препятствия – подводни рифове, каменни планински тролове, фиорди, бури и морски чудовища.Напориста и ентусиазирана, бригантината елегантно и маневрено ги избягваше и продължаваше по вълните. Няколко пъти спаси екипажа от гибел.Моряците я боготворяха.На нея се чувстваха в безопасност както при девет бала вълнение в непрогледните нощи,така и при нашествието на километрови моруни и риби-мечове на бака и кърмата. При последната схватка със северните стихии бригантината беше тежко ранена. Вкараха я в пристанището за ремонт.Подновена и пребоядисана след два месеца я продадоха на друг собственик и пое с нов екипаж по нов курс – на юг.Тези морета бяха ласкави и топли. Сприятели се с делфините и чайките, които я с...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Манол и градинката Преди да го сполети нещастието възприемаха Манол като глупак.  Как инак да бъде определен човек, който през почивните си дни се грижеше за детската площадка край жилищния блок, без да е задължен да го прави и без да му се плаща?  Когато пострада при производствена авария и се наложи да ампутират единия му крак всички от жилищния блок очакваха, че сега ще се кротне, ще почне да пляска карти както всички пенсионери. Но не стана така.  Рано сутрин Манол отиваше в градинката и нещо правеше.  Тъй като тук нещо не оставаше скрито, скоро се разбра, че той се е снабдил с чувалчета и почиства градинката, събираше разхвърляните пластмасови бутилки, найлоновите торбички... Даже фасовете събираше. А те бяха безчет.... Наблюдаваха Манол с любопитство и повдигаха рамене – луд по своему.  Даже се смееха, като го виждаха да куцука с едната ръка с патерицата, а с другата да влачи към контейнера, пълно с боклуци, чувалче. ...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА И ще получиш крила... Животът паметен грабва те бързо. Още от малко дете. Сяда на рамото. И сякаш вързан си, с хиляди нишки конец... Тича сърцето само из браздите. Бавно и спряло почти. Нявга забързано хваща юздите, но не ще... да лети. Гледа със трепети птиците леки, мисли си свой мироглед. Тъне в мечти и светли пътеки, сякаш е нежен поет. Ножът коварен, измислена драма, дебне от оня портрет. Дето във тебе живее в измама, върши безчинства наред. А... той животът тихо обича. Нищо, че учи с борба. Ти си поискай. Искай да дишаш... И... ще получиш... крила! Славена Бозовайска, 07 май 2016г.

СОЛТА НА ЗЕМЯТА В чернозема на бялата пролет В чернозема на бялата пролет ухае на билки, на восък, на прясно сено, а след болката сякаш се провиква Човекът: „ Искаме правда и хубав живот!“ Угнетените майки са още разплакани и чакат попътните свои слънца. Някъде там се скитат клошарите по челата набръчкани се спуска мъгла. А солта на земята е още изстрадана и полепва по тялото на някой войник. В олтарите още догаря кандилото и време е вече за последен урок. Не търсете виновни, те са сред мъртвите, живите чакат последно причастие, а зад хълма се стелят посивелите улици на един прекрасен и по - нов живот. Галина Москова, 16.май.2017 г.

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Двата свята Иван не издържа да го лъжат, да го мамят, да го унижават и ограбват у нас и реши да се спасява – запъти се към чужбина. Така бяха направили мнозина вече, някой казваха – по-голямата част от България живее и работи в чужбина... Замина и започна работа в най-големия месокомбинат на Европа. Отиде за да получава много пари. Парите бяха наистина много в сравнение с това, което получаваше у дома. Но работата?!  Работеше в нещо като хладилник, температурата се въртеше около нулата. За първи път ръцете му посиняваха от студ. Тук имаше други българи и Иван се срещаше с тях.  Скоро разбра какво го чака – на едни им бяха опадали зъбите, на други им бяха отрязали крайниците- ръка или крак.... – В България работиш и не ти плащат, а тук ти плащат и те убиват – обобщи един от българите, безспорно умен човек, бивш учител, както стана ясно на Иван по-късно. – И тук и там – все смърт – говореше пък друг. – Аз смятах, че само у нас е повреден ...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Майка — Изяж си вечерята! — Няма... — И снощи не хапна. — От вечерята ли? — Да. — Майко, каква вечеря? Филия със сирене вечеря ли е? — А какво е? По-добре от нищо, нали? — И нищо сме яли... Миналия ден. — Христо, престани! Скоро ще бъде различно, обещавам ти... Все ще започна работа някъде. — Това го повтаряш от месещи наред. — Нали търся. И Кремена каза, че ще ми помогне. В онова малкото училище на края на другата улица, как се казваше, нали уж търсили чистачка. — Чистачка? Ти си учила, за да бъдеш чистачка? — А икономист ли на този етап? — Ами, да. Нали това си завършила. — Но нямам опит. Не съм работила, знаеш. Баща ти... — Спри да говориш за него! — Ице, недей! — Няма недей! Нищичко не искам да чувам за него. Остави ли ни? Питам, остави ли ни? — Оставил ни бил. Все едно си е заминал и ни е зарязал. — А не е ли същото? Как те остави? Да плащаш сума ти пари на банките. И къщата ни взеха. Всичко ни взеха! Чу ли? Всичко- о! Ако ...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Такса въздух Бебето в утробата се размърда неспокойно. Гъст облак черен дим с вкус на олово и прах плътно го обгърна „Сигурно мама си е поела въздух на улицата. Ами да, нали трябва да се промъква между колите на тротоара, да внимава да не пропадне в дупка с ледена вода и кал и да притичва уплашено на прибежки, за да пресече улицата. Като си помисля, че скоро трябва да напусна спокойното си местенце тук, просто ми се плаче!“ – помисли си бебето и яростно зарита с крачета. От дочутите вайкания, сълзи и въздишки на майка си и околните, то разбра, че положението навън не е никак розово. Постоянно чуваше думи от рода на такси, данъци, глоби и все неща, които ужасно го плашеха. А и както вече беше разбрало, магическата дума „ПАРИ”, спрягана ежечасно, май беше господарят на света. А хората отвън все повтаряха „няма пари,няма!“ Не, определено светът навън го плашеше, но няма как,все някога трябваше да излезе. Пак поради факта, че майка му и баща му не бяха в до...

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Мъча се! Мъча се с трудния живот От детството рано. Мъча се и живея, в непоносимия свят. Мъча се с беднотията, Да искарам пари за хляб. Мъча се с глупостта на хората, да печелят повече От другите трудещи се хора. Мъча се с жестокия свят, да оцелявам винаги. Мъча се с лошотията, в света на хората. Мъча се в трудния живот, боря се със зъби и нокти! Да се радвам докрай, Няма да се предам! Автор: Янко Михов, 2015г.

СОЛТА НА ЗЕМЯТА Първомайско „хайку“ за социално време Кучетата лаят, Керванът се ослушва. Предизборно време! Кучета лаят, Керванът хич не чува. След изборно време! Стадото забляло, Пастирът спи под сянка. За вълците е време ! Каруцата в реката, Конете се удавят! Време на проекти! Изсякоха гората, Изворът пресъхнал! Лесничейско време! Крадецът бил невинен! Осъден е ищецът! Време на Закона? Кредитите бързи, Лихвите убийци . Обирджийско време! Работници в стачка, Някой не им плаща. Социално време? Автор: Миролюбив Волнодум!, 1-ви май 2017 г.

„Червеният ездач“ организира творческа инициатива за художествена литература, фотография и рисунка: СОЛТА НА ЗЕМЯТА Творците могат да участват с до две произведения, създадени след 2015 година - стихове, кратък разказ, есе, фотография, рисунка или карикатура с ярка социална насоченост и висока художествена стойност, отразяващи живота на трудовия човек в съвременния свят. Произведения се приемат до 1 октомври 2017 година на ел.поща: revcult.bg@gmail.com или изпратени до страницата "Червеният ездач" във Facebook https://www.facebook.com/RevCult . Произведенията ще бъдат подбрани от жури, публикувани в „Червеният ездач“ и издадени в електронна книга. Правата върху текстовете, фотографиите и рисунките принадлежат на авторите им и са защитени с Криейтив Комънс лиценз. http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/ Художник Кати Колвиц